Игнажден е поредният от църковните празници, който носи елементи от езическата същност на народа. На този ден църквата почита свети Игнатий – епископ на Антиохия, известен с голямата си любов към Бога. Сам казвал: “Аз нося в сърцето си Бога, заради което го нарекли Богоносеца”. Пожелал мъченическата си смърт в името на своята християнска вяра. След смъртта на Игнатий император Траян, който го осъдил на смърт, спрял гонението на християните. Към значението на този ден християнството прибавило ново – на него божията майка се замъчила, та чак на Коледа родила Христос.
В народния календар Игнажден има друго значение. Хората смятали, че с него започва новата година. Вярвали, че на този ден не се дават заеми. Ако вече сте дали, днес е времето да си ги поискате обратно. В различните краища на България на Игнажден има различни обичаи. Някъде сядат в шиник, пръскат зърна, пазят кваса и т.н.
В Северозапада най-важният обичай е полазването, т.е. влизането в чужда къща. По имиджа на първия гост /полазника/ се определяло бъдещето на дома. Ако идвал красив, умен, трудолюбив човек, то в семейството ще има благополучие. Ако се случи пройдоха, мързеливец или нечестен човек, чакат ви трудни дни, нещастия. На добрия благодарили, че се е отбил в техния дом, но лошият – проклиняли. За да се застраховат от лоши гости, в някои от селата започнали да управляват полазването. Предната вечер ходели с бъклица вино при добри хора и ги канели за първи полазници. Така си осигурявали здрав, щастлив и богат живот през цялата година.
За Игнажден е предвидено специално меню. Жените стават рано и слагат в огнището гърнето с вариво – боб, просо, булгур, ориз, замесват тесто за пити. Месят се толкова колаци, колкото членове има семейството. Обредните пити са без украса. На трапезата трябва да има варени царевични зърна, печени картофи, ошав, орехи, чесън.
Имен ден празнуват Игнат, Игнатий, Игната, Ингьо, Инка.
