Юлиян Плачков работи в сферата на образованието повече от 30 години – той е учител по история, а от 13 г. и директор на иновативното столично 128 СУ “Алберт Айнщайн”. За ж.к. “Младост” той е знакова личност – не само защото живее и милее за квартала, но развива училището, разчитайки на диалог и разбирателство между всички замесени – деца, учители, родители. В какво се крие тайната на успеха и кави предизвикателства среща по пътя, попитахме г-н Плачков.
В контекста на дългогодишния ви опит, как са се променили деца, учители, родители?
Новото време промени децата и учителите. Много неща се измениха, не само в социално-политически план, но най-вече в областта на технологиите. Това наложи и друга роля на учителя. Вниманието на учениците се задържа по различен начин в сравнение с преди 20-30 години. Ние прекрасно съзнаваме, че работим с ново поколение деца и основната ни цел е да бъдем в крак с новите технологии, освен да направим училището привлекателно за ученици и учители.
Как отговаряте на предизвикателствата?
Първо, с подбирането на добър педагогически състав. Има проблеми с привличането на учители в София, но за наша радост успяваме да убедим млади хора да работят за нас. Те са на “ти” с новите технологии. Липсва им опит, но се усъвършенстват чрез нашата вътрешна квалификация. Много често се организират открити уроци, които помагат на младите учители – идеален начин да навлязат в професията. Организираме, разбира се, и външна квалификация – колеги надграждат наученото в университети, лектори идват и в нашето училище. Така решаваме и други проблеми на новото време, касаещи поведението на учениците и отношенията между учители и родители. Наблягаме и на социализацията на децата, на това да се изградят като съвременни личности.
За целта имате много извънкласни дейности?
Голямо предимство е, че режимът ни на обучение е едносменен, макар всеки ден в сградата на училището да влизат 930 деца. Големите обаче не пречат на малките, а всички извънкласни дейности са организирани в сградата на училище за по-голямо удобство.
Имат и проект, свързан с хибридна кола?
Тя се движи с водороден двигател. Всичко тръгна от наш успял българин, завършил в Швейцария и е придобил големи компетентности там. Той ни предложи да купим колата. Тя се сглобява от учениците и се движи дистанционно. Идеята е състезанията с нея да се превърнат в национален спорт. Вече проведохме и няколко такива. По този начин децата се научават не само да управляват водороден автомобил, но и да сглобяват всички негови части.
Вие сте и едно от трите училища у нас, където се учи Киберсигурност?
Идеята се роди през 2013 г. и се осъществи с училището “Панайот Волов” в Шумен. Успях да прокарам учебните планове през МОН и оттам ги одобриха. Много училища имат профил “Софтуерни и хардуерни науки”, но ние сме от малкото, които имаме тази специалност. В партньорски отношения сме с Академията на МВР и с УниБИТ. Те ни предоставят свои преподаватели, а наши ученици влизат преференциално в тях. Проблемът с киберсигурността е много сериозен. България изпитва огромна необходимост от специалисти. Много хора са пострадали – загубили са пари, както и лични данни.
Продължвате да преподавате история?
Имам право само на два часа седмично и го правя с удоволствие. Винаги казвам на учениците, че влизам в часовете не като директор, а като учител.
Належаща ли е промяна на учебните програми?
Със сигурност! Специално по история – материалът, свързан с Античността – Древен Египет, Древна Гърция, е смъкнат в пети клас. Децата няма как да го разберат, те не са готови да навлязат в подобна специфика. Това е от една страна. От друга, в десети клас се приключва с българската история. В 11. клас и в 12. клас се приключва изобщо с историята, освен ако паралелката не е профилирана. Историята е предмет, който също изгражда личности, формира патриотизъм, гражданско отношение.
От дълги години учениците са претоварени. Вече не са необходими знания, но и умения. Нашите деца не са неграмотни – те могат да четат и пишат. Но това, което четат и пишат, не винаги го разбират. И второ, знанията, които се трупат в училище, невинаги са използваеми в практиката. Децата са затрупани с излишна фактология, не остават часове за практиката.
Айнщайн проговаря след 4 години, учителите го мислят за бавноразвиващ се. По-късно става бунтар, но успява, благодарение на своята оригиналност, въображение и нестандартен поглед върху науката. Образователната система в целия свят не е генерално променяна от началото на 20. век, когато е направена, за да поеме първата вълна на идустриализацията. Очевидно нещо кардинално трябва да се промени?
Времената са нови и ние се опитваме не учителят да е единственият източник на информация, а при този океан от информация – учениците сами да достигат до умозаключения и да развиват по този начин умения. Разбира се, с помощта на учителя. Така биха могли да изграждат и критическо мислене. Рабатата в екип е другото важно нещо, което трябва да се развива – това се постига чрез извънкласните ни дейности.
