Той е светъл човек не само защото се зинимава с култура, а заради осъзнатостта и липсата на умора, с които реализира това, в което е добър и в което вярва. Много е писано за Мариан Вълев, известен и като Кукаката заради екраннния си герой в сериала “Под прикрите”. Освен талант в своето поприще, той е вгледан в хората човек, любопитен да научи историите и световете на всички независимо от пол, раса, религия. Макар и да има богат житейски опит – след приключването на участието си в първия си филм “Граница” заминава за чужбина, известно време живее и работи в Италия, Германия, Финландия, както и в САЩ, и до днес Мариан търси отговори на въпросите, които задава чрез филмите си. “Киното задава въпроси, не дава отговори”, казва той. В навечерието на 24 май го потърсихме за интервю като човек на културата, отдаден не само на театъра и киното, но и на думите.
Г-н Вълев, как се роди идеята за последния ви филм “Чалга”? Той се радва на голям успех.
Много съм благодарен за успеха и оценките на хората. “Чалга” е вторият филм от по-мащабната ми идея за трилогия, посветена на пътя, който извървяват три момичета – гимнастичка, певица и актриса, на живота и перспективите, които имат в XXI век в България. “Чалга” е базиран на истински истории, такива, които съм чул от приятели и познати. Любопитен съм към историите на хората, срещам се и общувам с много от тях, на различни възрасти. Киното е преди всичко идея. Да, то е и работа, труд, механика, финансиране, но в основата е идеята да разказваме, да предаваме посланието, което ни вълнува на фона на мечти, копнежи, начин на живот. Първият филм от трилогията беше “Лошо момиче”, вторията е “Чалга”. Става въпрос не за музикален стил, а за чалга културата, в която живее едно младо момиче. Родители, медии, разказвачи на истории – всички сме отговорни за духовните ценности, на които ставаме проводници. Младите хора нямат рецептори, затова е важна нашата роля към всичко, което ни заобикаля, защото то заобикаля и тях.
Снимайки филма с телефон, от желанието си за независимост ли бяхте воден или финансовият аспект на кинопроизводството у нас наклони везните?
Водеща беше независимостта. Не мога да кажа, че снимането с телефон е по-евтино от това с камера. Подготовката е много по-дълга, трябва по-внимателно да се изберат местата, защото снимките са правени в реални локации, а не в т.нар. контролирана среда. Доста по-голямо е и количеството на самите снимки. Нужни бяха и трима оператори, но когато един от тях е Димитър Гочев, човек е спокоен. Кинопазарът у нас не е голям – 300 – 400 000 зрители, цените на билетите не са високи, тоест, няма как да има финансиране за всички, които искат да правят филми. Но исках да покажа и на младите актьори, режисьори, сценаристи, че ако наистина искат да правят нещо и вярват в него, не е задължително да минават през традиционните начини за финансиране, могат да опитат и други методи на работа.
По-тежък ли процес беше монтажът?
Разбира се, киното е механика, оператор на филма обаче е Нина Алтъпармакова, гарант за професионализъм и качество. Трудно беше, но вярваш ли в нещо, имаш ли смелост да гониш мечтата си, обикновено успяваш.
Вие освен режисьор, сте и сценарист. Разкажете ни как написахте текста, кое ви беше най-трудно? А най-лесно?
Едното помогна на другото. И обратно. Писането на сценарий е бавен, уморителен процес, дори мъчителен. От години пишех отделни парчета, но много ми помогна да отида една година преди началото на снимките на “Чалга” на локациите, където той ще бъде сниман. Целта ми беше да видя колко хора ще има, слънцето как грее и осветява, тъй като киното е и светлина, подходящи ли са местата за сцените и т.н., и т.н. Някак си естествено писането преля в режисурата, а тя в монтажа. Добрите неща се правят въпреки трудностите, когато си извън зоната си на комфорт.
Зависими ли сме от чалга културата, най-вече младите?
Изключително зависими сме. Животът ни е определен от родители, приятели, зависими сме от ден първи, в който се родим, от първата приказка, от първия учебен ден, от първия филм. И затова трябва да сме особено внимателни към младите хора.
Филмът е предназначен за по-млада публика, но и родителите е добре да го гледат. Има ли проблем в общуването между поколенията?
Това не е естествен процес и е нормално да е така. А и защото светът не е черно-бял, а пъстър. Времето тече, всичко се променя, ако преди сме живели в капиталистически и комунистически обществен строй, днес той е корпоративен.
Една от вашите героини – Барби, казва, че иска цялата да е изкуствена? Страхуват ли се младите да бъдат себе си, да отстояват мястото си в света?
Тя се страхува, да. Но драматургията харесва хора, които правят грешки. Още повече харесва онези, които повтарят грешките си.
Какви са рисковете при бързото реализиране на мечти за един млад човек?
Мечтите са много опасно нещо. Въпросът е какво правим, докато постигаме и как го правим. Понякога цената, която трябва да се плати, е твърде голяма.
Трябва ли мечтите да оправдават някои постъпки на хората, които не са толкова добри, морални?
Не мисля. Тогава няма да са мечти, те трябва да се сбъдват по правилния начин. Мечтите са духовни, кореспондират с морала.
Какво избира Мариан Вълев – мечтите или приятелството?
Мечтите. Иска ми се да кажа приятелството. Ако бях по-млад, може би щях така да отговоря, но от камбанарията на възрастта си избирам мечтите.
Какъв ще е следващият ви проект?
Няма нищо по-трудно от това да избираш. Това е важно умение, от особено значение е, когато си актьор. Но на този етап все още се лутам и колебая. Искам да проумея и да осъзная някои неща, които ми се случиха. Нужно ми е време преди да избера.
