Статистиката в училище за подготвеността и знанията на децата е все по-стряскаща. Това не е новина, тенденцията е от години. След онлайн обучението проблемите засегнаха още по-голям брой ученици. Родителите се отчайват, стресът се прехвърля на всички по веригата вътре в семейството, а МОН се заема да прави поредната дискусия за дългоочакваните промени на учебните планове и учебници, които така и не се случват – нито сега, нито преди, нито пък ще се случат. Резултатът е един – частните уроци стават все по-скъпи, следователно все по-недостъпни за семействата.
Колкото и тъжно да звучи, към днешна дата това остава единствената алтернатива децата да бъдат конкуретноспособни. Едва ли има родител, който не дава пари за индивидуална подготовка. Именно това роди паралелната образователната система, наречена частни уроци, в която се въртят милиони. Никой не може да каже точно колко, преди години Сергей Станишев, тогава министър-председател, загатна за сума от 800 милиона лева, но със сигурност тя е по-голяма.
Масово родители плащат по 40 лева за един астрономически час по математика. Отделно толкова и по български език, особено когато детето е седми клас. Особено, когато материалът става все по-труден и обемист. След всяка реформа на МОН резултатът е един – цената на частните уроци се вдига. Проблеми обаче между държавното образование и частната подготовка съществуват, тъй като и двете системи подготвят децата различно и те се объркват. Учебниците стават още по-заплетени и неясни, някои откревено казано, са дори неадекватни.
Към казусите може да се добави и още една тъжна статистика от матурите и националните външни оценявания – дори и след толкова много промени в изпитите от страна на министерството през годините, тестовете се крепят и разчитат на едно основно умение – способността на децата да зазубрят материала. А частните уроци се превръщат в единственото устойчиво нещо във времето, за съжаление безалтернативно.
Директорите на училища също нямат кой знае каква свобода за реформи заради въведения и неработещ принцип “парите следват ученика”. Проблемите касаят и бизнеса. Той страда от все по-разтварящата се нощица между образование и работа. Току-що завършилите не са наясно с принципите на работещия свят, а роботодателите алармират, че се задълбочава с всяка изминала година проблемът с липсата на кадри. Всички участници в системата страдат, но не гледат в една посока, дори рядко комуникират.
На фона на всичко казано дотук и с оглед на бъдещето, може да се обобщи, че то изглежда все по-мъгляво. Нека обаче очертаем няколко насоки. Нуждите на бизнеса ще стават все по-променящи се, а работниците ще трябва да са свръхгъвкави – едва ли не постоянно обучаващи се. Ключови умения обаче, които и днес са дефицит, остават – иновативни и адаптивни решения, социална интелигентност и грамотност. Все умения, които не се възпитават нито в училище, нито на частните уроци.
За успешните образователни системи по света четете – ТУК.
