Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е институцията за дългосрочно кредитиране на Европейския съюз и е собственост на държавите членки. Работи с България от 1992 г. С над 6 млрд. евро е подкрепила инвестиционни проекти с цел намаляване различията в регионалното развитие и засилване на икономическата конкурентоспособност. Потърсихме за интервю вицепрезидента на ЕИБ Лиляна Павлова.
– Г-жо Павлова, реалистично ли е България да предоговори условия по Плана?
– Европейската комисия е тази, която трябва да вземе окончателното решение за това какво предоговаряне е допустимо и какво не, тъй като предоговарянето на целите е малко по-трудно. По правило се случва тогава, когато има извънредни обстоятелства или много добри аргументи. Много е важно какви ще бъдат обстоятелствата и аргументите, представени от българското правителство. В преговорите за предоговарянето на целите нещата трябва да се случат по-бързо, защото това е важно за България – ако се предоговарят конкретни проекти, трябва да се има предвид, че Планът за възстановяване и изпълнението на проектите имат строга времена рамка, със специфични правила и срокове.
Два са компонентите от инвестициите, за които банката има партньорски отношения с правителството. Единият е за 330 млн. евро, насочени към малкия и среден бизнес, иновации и гаранционни схеми. По тях сме изпълнили всички срокове и ще успеем до 2024 г. финансирането за бизнеса да тръгне в партньорство с министерството на иновациите. Другият е създаването на декарбонизационния фонд, чрез който през една структура шапка, да се канализират всички ресурси – и от Плана за възстановяване, и от други финансов наличен ресурс – за декарбонизация, за енергийна ефективност, за инвестиции във възобновяеми източници, за енергийна инфраструктура. Нашето предложение е да се използва и наличният капацитет – през фонд ФЛАГ да минават средствата за общини, например. Да има единни правила, под една шапка да е всичко, да се случва с по-добра прозрачност и да няма дублиране.
– Проблемът на въглищните централи е голям за три общини – Стара Загора, Кюстендил и Перник. Кметовете им отдавна апелират за по-бързи решения. Не закъсняхме ли с искането за предоговаряне?
– Да, за съжаление и в резултата на политическата нестабилност у нас, честата смяна на правителства, немалко вече предсрочни избори. Всичко доведо до това България да няма все още одобрени териториални планове. Проектите по Механизма за справедлив преход, по които България има възможност да получи значителен финансов ресурс, не се реализират, а причината е – липсата на одобрени планове. България вече загуби парите за 2022 година, надявам се да направим всичко възможно това да не се случи и тази – ако се предоговарят целите, това да се случи, плановете да бъдат одобрени на тази основа и да започне реализацията им. Ако имаме втора нулева година, ако се губят възможности и представяне на европейско финансиране, ще е много жалко и неприятно.
– Какви са загубите за миналата година?
– Варират между 70 и 80 млн. евро, но цифрата трябва да бъде потвърдена от българското правителство.
– Готови ли е България за еврозоната? Колкото повече датата за приемане на единната европейска валута наближава, толкова по-ясно става, че страната ни не е подготвена.
– Ако се говори за критериите за влизане в еврозоната, те са променливи, защото от значение е растежът, инфлацията, всички изисквания и елементи. България може да иска изключение – за предоговаряне, заради енергийната и икономическа криза в Европа. Лично аз вярвам, че сега е моментът страната ни да направи всичко необходимо, за да извърви пътя към еврозоната и приемането на единната валута да не се отлага. При създалата се икономическа ситуация – имаме увеличение на лихвите, по-голям дефицит и колкото по-бързо сме готови за влизането, толкова по-добре за българската икономика. Ако не изпълним критериите, рискуваме да влошим макроикономическите обстоятелства.
– Икономисти вече говорят за отлагане от порядъка на 2-3 години?
– Да, реалистично е да се случи това отлагане. Ако не отговаряме на критериите сега, ще чакаме 2 години, така или иначе. Другата хипотеза е, ако не успеем да подадем заявката си за влизане, пак става дума за отлагане от година-две. Лично за мен, ако това се избегне и приемем единната валута от януари 2024 година, би било много добре. Параметрите и показателите за растеж са по-добри в еврозоната, което е още едно доказателство, че перспективата и пред българската икономика ще е по-добра.
