За около 500 недвижими културни ценности ще бъдат подготвени режими за опазване, като за близо 40% от тях е започнала процедурата за деклариране или обявяване. Това е един от резултатите от първия етап на Териториалната програма на Националния институт за недвижимо културно наследство, осъществена в Пловдив, Старинния Несебър, Баня и селата Свежен и Скорците. Увеличението е с 5 пъти в сравнение със средните 100 обекта, които институтът проучва годишно в различни краища на страната. Програмата заменя подхода от 1990-те години насам да се проучват отделни обекти из цялата страна на парче. Проучвания на цели територии с такива задачи и от такъв мащаб се правят за пръв път у нас.
При представянето на резултатите от първия етап на Териториалната програма директорът на НИНКН арх. Петър Петров подчерта, че изучаването е дейност на Института с най-голям приоритет, но и с най-голямо забавяне, което Програмата наваксва. Списъкът на недвижимите културни ценности не е актуализиран повече от 30 години. Към днешна дата в него има близо 40 000 обекта, но информацията за състоянието им не е актуална. За огромната част от тях липсват предписания за опазване, каквото е изискването на Закона за културното наследство. Те ще бъдат създадени в следващата фаза на програмата, за да определят ясни правила при съгласуването на проектите за намеси.
Около 10% от архитектурните образци, проучени в петте населени места, са необратимо унищожени, други 35% са в аварийно състояние. Само 15% са в добро състояние със запазена автентичност. 40% са в добро състояние, но с нарушен исторически облик. Открити са и стотици сгради от първата половина на 20-и век, които притежават ценни качества, но още не са проучени. Само в Пловдив те са 608.
Над 50 външни експерти – архитекти, урбанисти, инженери, историци и пр., кандидатстваха за участие в първата част от Териториалната програма. 36 от тях бяха включени в екипите под ръководството на изследователите от НИНКН. По този начин институтът компенсира недостига на щатни експерти, чийто брой е свит през годините до невъзможен минимум на фона на хилядите обекти, които се нуждаят от опазване и системен мониторинг.
Сред големите изводи от програмата, започнала в края на 2022 г., е, че липсват цялостни концепции и планове за развитие и опазване на културните ценности на територията на общините. Липсват и информация, финансова и логистична подкрепа за собствениците и ползвателите на ценни обекти. Така се стига до сблъсък между заинтересованите страни, вместо до обединяване на усилията.
Смисълът на Териториалната програма е да се помогне на общинските власти и на местните граждани да разберат защо е ценно тяхното недвижимо културно наследство, защо и как да го опазват. С това институтът дава началото на по-широкия обществен разговор за значението на недвижимото културно наследство за развитието на обществото, управлението на градските процеси и използването на ценните обекти като ресурс с висока добавена стойност.
