Неравенствата в политическото представителство на мъжете и жените са глобален обществен проблем с множество регионални специфики. По данни на ООН-Жени средната световна стойност на дела на жените депутати е 25%, като в скандинавските страни тя е най-висока – 45,7%. От друга страна, държавните глави жени са едва 11,3%, а министерските постове често се концентрират в сферата на семейството, социалните услуги, образованието и равноправието – сектори, които сами по себе си са феминизирани, недоостатъчно финансирани и подлежащи на дерегулации.
Последният доклад на ООН-Жени (2021) отбелязва бавния напредък на изравняването не само на броя на мъжете и жените в централната власт, но и на регионално и общинско ниво. Едва две държави в света, Антигуа и Барбуда и Боливия имат 50% или по-голям брой жени в местната власт. Подобряването на показателите за равенство е една от новите цели за устойчиво развитие в програмата на ООН, която би трябвало да бъде постигната през 2030 г.
Представителството на жени в политиката в България през последните десетилетия се задържа на сравнително ниско ниво: между 2001 и 2022 г. процентът на жените в парламента се е движел между 21% и 27%, като в последните четири парламента тенденцията е броят им да намалява, достигайки настоящата стойност от 24%. На ниво местна власт, от друга страна, наблюдаваме известно подобрение на стойностите: от 24,9% жени общински съветници през 2007 г. до актуалните 28% след изборите през октомври тази година.
В настоящия доклад, изготвен със съдействието на Фондация Фридрих Еберт България, от ООН-Жени анализират количествени данни на ниво общини от местните избори в България тази есен, които показват особено ясно неравенства по отношение на достъпа до властови позиции в местното управление.
Кандидатки за общински съветници
Общият брой на всички кандидатирали се за общински съветници в страната за местните избори през 2023 г. е 30 201 човека, а съотношението мъже:жени е 66% на 34%. Както може да се види от интерактивната карта по-долу, тази пропорция, макар и с някои интересни локални различия, представлява общата тенденция за страната, тъй като в 79% от общините кандидатките са между 0% и 40%.
От общо 265 общини, само в 6 броят на кандидатките достига или надхвърля 50%: Брусарци, Годеч, Правец, Алфатар, Мирково и Бойница. Най-обширен е диапазонът 30 – 40%, където попадат почти половината общини, 47%. От друга страна, в 25% или почти една трета от общините, кандидатките са едва между 20% и 30%.
Под 10% е процентът на кандидатките само в 3 общини – Доспат, Върбица и Сърница, съответно с 5%, 8,57% и 9,52%.
Интересно е, че Столична община със стойност от 30,5% също потвърждава тенденцията, при която жените представляват около една трета от кандидатите в листите. По този начин София не се откроява като модел за по-равномерно разпределение на кандидати и общински съветници. Това не се случва и в областните градове, където процентите варират между 29,62% във Варна и 42,52% в Перник.
Перник и Стара Загора – отличници
Перник и Стара Загора са единствените областни градове, в които процентите на кандидатките надхвърлят 40%. Показателно е, че в по-големите областни градове като Пловдив и Варна процентът клони към по-ниски стойности – съответно 33,47 и 29,62%, а по-голям шанс в листите имат жените в по-малките и периферни областни градове като Кърджали и Ловеч съответно с 37,32 и 37,34%. Средната стойност на процента кандидатки за 27-те областни градове е 37,3%, само с 0,3% над средното за страната.
Така изведените данни показват, че изключително малко общини се концентрират в двата полюса на скалата – под 10% и над 50%. Докато в най-малките възможни стойности става дума за три общини с едноцифрени проценти кандидати жени, общините с над 50% кандидатки са едва 6, а високият процент изобщо е 55,56%. Тоест, на самия старт на изборния процес жените вече са поставени в неравностойно положение, тъй като вероятността да постигнат равно представителство от 50% от избраните общински съветници са непропорционални на тези на мъжете. Ако жените са само 34 % от всички кандидати, то това значително намалява шансовете им за равно представителство в общинския съвет.
Избрани общински съветници
Съотношението между вече избраните жени и мъже общински съветници от местните избори през 2023 г. е 28% – 72%. Следователно делът на жените избранички за общинския съвет спада с 6 процентни пункта от всички кандидатирали се жени, който е 34%.
Най-голям дял, 29%, имат общините, в които избраните жени съставляват 21 – 30% от новите общински съветници. В по-долния диапазон на проценти избрани жени, 11 – 20% и в по-горния, 31 – 40%, попадат еднакъв брой общини, 60 бр. (23%). Едва в 18 (7%) от общо 265 общини избраните общински съветнички представляват 50 и над 50% от мандатоносителите: Кресна, Струмяни, Бойница, Бяла Слатина, Мизия, Хайредин, Бобов дол, Брусарци, Брезник, Долни Дъбник, Лъки, Алфатар, Долна баня, Братя Даскалови, Ивайловград, Любимец, Свиленград, Симеоновград.
От така изчислените дялове се вижда, че общата тенденция е делът на избраните общински съветнички да бележи значителен спад в сравнение с този на кандидатките : докато в първата карта виждаме как преобладава с почти 50% броят общини, в които кандидатките са между 31% и 40% от общия брой кандидат общински съветници, след изборите тази картина се променя: в 59% от общините делът жени, които влизат в общинския съвет, е под 30%.
Броят на общините с между 5 и 10% избрани жени нараства почти тройно, достигайки общо 11 (4%). Това са Несебър, Елена, Белоградчик, Грамада, Ружинци, Чупрене, Ябланица, Плевен, Борино, Доспат, Раднево, Тунджа.
В големите областни градове като Варна и Пловдив процентът на избрани жени намалява значително: в случая на Варна, почти двойно : от 29,6% кандидатки до 15,7% от общинските съветници. Пловдив, от своя страна, бележи спад с 11,6 процентни пункта за избраните жени. В Бургас също се понижава рязко делът на кандидатирали се, 36,3% спрямо избраните – 17,6%. Стара Загора, която надхвърля средния дял на кандидатките (40,1%), също отбелязва почти двоен спад в списъка на избраните жени – 23,5%. Перник и Ловеч остават с висок процент кандидатирали се и след това избрани жени за общински съветници.
Има и 7 общини (3%) с нито една избрана жена – Опака, Каолиново, Гърмен, Неделино, Белово, Сапарева баня и Маджарово
Кметове на общини
Докато при броя на кандидатите и на общинските съветници делът на жените рядко достига повече от една трета, на картата на избраните кметове виждаме как този сам по себе си незадоволителен процент намалява драстично: избраните за кметове жени са едва 13,21% в сравнение с 28% общински съветнички. По данни на Европейският институт за равенство между половете (2022), процентът жени кметове показва лек растеж през последните години: на местните избори в България през 2007 г. те са само 10,6%. През последния мандат (2019 – 2023) процентът се е повишил до 14%, а настоящите местни избори прекъсват тенденцията на постепенно увеличаване на броя им.
Тази стойност показва, че при изборите за местна власт недостатъчният брой жени е по-скоро концентриран в листите за общински съвет и по-малко в представителните и разполагащи с повече власт общински кметове.
Заключение
В заключение може да се обобщи, че има забележителен дисбаланс между броя на жените и мъжете, както на местните избори тази година, така и като цяло в политическата конюнктура на страната, като това е отражение на тенденции на глобално ниво. По-слабото участие на жените още от изначалната позиция на кандидати, закономерно води до ниско представителство на жени в общинския съвет и кметски позиции. Но също така и говори за възприемането на политиката като предимно мъжка професия.
Разпределението между жени и мъже кметове по райони също сочи в тази посока. Тенденцията е големите областни центрове и по-важни стратегически градове да са управлявани основно от мъже, а жените биват избирани повече в малките градове, които са с по-малка важност и стратегическо значение. Също така делът на жените намалява при позиции, които се характеризират с концентрация на повече власт като кметски постове и е относително по-висок в състава на общинските съвети. Представителството на жените в последното от 2023 г. 49-о Народно събрание е общо 24%, което също е с 4 п.п по-ниско спрямо общинската власт. Тоест, забелязва се постепенно намаляване на представителството на жени с навлизането им в позиции и структури с по-голямо натрупване на власт.
