В края на юни млади лекари от цялата страна излязоха на протест, за да изразят недоволството си от условията на труд, ниското заплащане и липсата на адекватни възможности за специализация. Техните искания са ясен сигнал, че системата на здравеопазване у нас се нуждае от спешни промени. Въпреки че държавната намеса често се представя като универсално решение, то винаги е най-лесното, но много често е и най-неправилното. Темата коментира д-р Стойчо Кацаров.
Заплащането на специализантите – пропаст между България и развитите демокрации
Един от основните мотиви за протеста е драстичната разлика в заплащането на младите лекари у нас и в развитите европейски и световни държави. Докато в България заплатите на специализантите са под средните за страната и често са недостатъчни дори за покриване на основните нужди, в развитите демокрации те са значително по-високи и осигуряват достоен живот.
Например, в Германия млад лекар, започващ специализация, може да очаква стартова месечна заплата от над 4000 евро, която нараства. Във Великобритания специализантите (junior doctors) също получават конкурентни възнаграждения, започващи от около 30 000 паунда годишно, с възможност за значително увеличение. В САЩ средната годишна заплата на лекар-резидент (специализант) е над 60 000 долара, като в някои специалности достига и много по-високи нива. Тази разлика в заплатите кара хиляди млади български лекари да търсят реализация в чужбина.
Диспропорцията не е случайна, а пряк резултат от различните икономически модели и регулаторни рамки. В страните с по-развити пазарни механизми, конкуренцията между болниците за привличане на кадри води до по-добро заплащане и условия на труд.
Държавната намеса: Част от проблема, не решението
Често се чуват призиви за повече държавни субсидии, по-голям контрол и централизирано планиране като отговор на проблемите в здравеопазването. Историческият опит обаче показва, че именно прекомерната държавна намеса води до изкривявания на пазара, неефективност и корупция. Когато държавата е основният платец, регулатор и контрольор, липсва стимул за болниците да бъдат иновативни, ефективни и да се конкурират за пациенти и кадри. Вместо това те разчитат на субсидии и административни решения.
Това води до:
• Липса на конкуренция: Държавният монопол върху осигуряването и заплащането на дейностите, лимитите на лечебните заведения, неправомерната държавна помощ за някои болници и свръх регулацията задушават конкуренцията между лечебните заведения. Когато няма нужда да се борят за пациенти, няма и нужда да предлагат по-добро качество или да подобряват условията за работещите.
• Бюрокрация и неефективност: Прекомерната регулация и множество ненужни административни изисквания изчерпват ресурсите на лечебните заведения и затрудняват работата на лекарите. Вместо да лекуват, те са принудени да попълват безкрайни формуляри и да се съобразяват с тромави процедури да назначават ненужен за медицинската помощ персонал.
• Изкривяване на цените: Държавното ценообразуване, вместо да отразява реалните разходи и търсенето, често е политически мотивирано, плод на лобизъм и корупция, което води до недофинансиране на едни дейности и свръхфинансиране на други.
• Липса на иновации: Без пазарен стимул за развитие, болниците нямат интерес да инвестират в нови технологии, модернизация и подобрение на услугите.
Решението: Повече пазар, дерегулация и конкуренция
За да се справим с кризата в здравеопазването и да осигурим достойно бъдеще за младите лекари, трябва да се обърнем към принципите на свободния пазар:
1. Дерегулация и премахване на административните бариери: Намаляването на бюрокрацията и облекчаването на процедурите за откриване и функциониране на лечебни заведения ще стимулира предприемачеството и ще даде по-голяма свобода на лекарите.
2. Реална конкуренция между лечебните заведения: Здравната каса трябва да финансира лечението на пациента, а не лечебното заведение. Това ще означава, че болниците ще се конкурират за всеки пациент, като предлагат по-добро качество, по-достъпни цени и по-добри условия за работа на медицинския персонал. Това ще доведе до увеличаване на заплатите и привличане на висококвалифицирани кадри.
3. Свободно ценообразуване и стимули за инвестиции: Премахването на таваните на цените на доплащане и на лимитите за предлаганите услуги, ще позволи на лечебните заведения да привличат инвестиции и да разширяват дейността си. Това ще доведе до по-голямо предлагане на медицински услуги и по-високо качество.
4. Развитие на частното здравно осигуряване: Насърчаването на частното здравно осигуряване ще създаде допълнителен източник на финансиране и ще даде на пациентите по-голям избор и контрол върху тяхното здравеопазване.
5. Премахването на монопола на НЗОК и създаването на множество конкуриращи се осигурители ще даде на осигурените възможност за избор и рязко ще повиши ефективността на разходите, насочвайки ги към действително най-добре работещите структури.
Накрая, важно е младите лекари да получават достойни възнаграждения. Не по-малко важно е обаче да не получават еднакви възнаграждения. Заплата е стимул и тя трябва да е по-висока на тази, които лекуват по-добре, по-търсени са от пациентите и имат по-голям принос за лечебното заведение. Единствено свободният пазар, в условие на честна конкуренция, може обективно и безпристрастно да оцени кой е добър и кой не.
Протестът на младите лекари е морален и справедлив. Той е различен от протестите за заплати, които виждаме често в последните седмици и месеци. На него трябва да се гледа не като протест просто за заплати, а като призив за реформа.
Ако отговорът на правителството и Народното събрание към младите медици е просто увеличение на минималните заплати, то това само ще замъгли картината, до следващия протест след няколко месеца или година – две.
Верният отговор, който дава трайно решение е само един – реформа, насочена към демонополизация, дерегулация, приватизация и честна конкуренция. Така ще превърнем българското здравеопазване в модерна, ефективна и достъпна система, която задържа младите таланти и осигурява качествена грижа за всички български граждани.
