Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
петък, 5 юни, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

Накъде след изборите: новите хоризонти за местната власт

Нина Александрова от Нина Александрова
ноември 3, 2023
в Гледна точка
Време за четене: ~ 1 мин.
16 0
0
karta Balgariya
18
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

Вторият тур на изборите ще отмине и е време да погледнем към хоризонта отвъд пускането на бюлетината и изборната вечер на коментаторите и безкрайните графики в телевизиите. По традиция, фокусът върху местната власт бързо ще изчезне и всички ще се втурнат да говорят за бъдещето на правителството.

Бюджетът – бомба със закъснител

“Бюджетът е бомба със закъснител – в политически и фискален смисъл, където, ако сглобката не се е разклатила достатъчно от цирка с машинния вот (на първи план хеш код, на втори план добре познати аналогови физиономии), спорът за държавните финанси може спокойно да катурне всякакви планове за ротация и политическа стабилност”, анализира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Разговорът за конституцията също ще убие всякаква мисъл за местната власт. Въпреки всичко, независимо от това дали ще наблюдаваме разпад в управлението, изборите дават нова енергия на местната власт, която ще си е там през следващите четири години. Затова е важно да очертаем някои посоки на развитие, които изглеждат вероятни.

Очакване за по-високи данъци на местно ниво

Добре е да го кажем още преди втория тур. Някои местни данъци и такси ще се увеличат в следващите години. Първо, защото са много ниски и това няма да е вечно – в страната масово хора плащат повече за годишна винетка, отколкото за данък върху имота си. И второ, защото структурата на държавните финанси е сбъркана, тя изсмуква собствените приходи на общините, прави ги зависими от трансфери и подаръци от централната власт, и води до хронична липса на ресурс дори в годините на изобилие за държавната хазна. В допълнение към това, очакването винаги е за някакво повишение на общинските налози в началото на новия мандат на местната власт. Тук обаче има важен детайл. Вдигането на местните данъци и такси по-скоро няма да е дело на новите общински съвети.

Най-големият приход за общините обикновено идва от данъка върху сделките с имущество – там обаче масово общините са на максимума по закон и вече няма пространство за покачване на размера на данъка. Фокусът по-скоро би попаднал върху облагането на имотите, но не върху ставката, а върху данъчната оценка. Административният модел на данъчни оценки не е променян смислено от над 10 години, в него няма динамични компоненти свързани с пазарната стойност на имотите, което означава, че и самата данъчна оценка е пропуснала развитието на имотния пазар в последното десетилетие.

“Изглежда повече от вероятно парламентът да се заеме с данъчните оценки на имотите (приложение в ЗМДТ), като или ще промени т. нар. коефициент за местоположение (лесният начин за осъвременяване на данъчната оценка) или ще тръгне към някаква форма на квази пазарна оценка за целите на облагането”, смята Ганев. И в двата случая, очакването е за чувствително повишение на данъка върху имотите, провокирано от промени в закона.

Нов модел за финансиране на регионални инвестиции

Политическата нестабилност и липсата на един силен играч, който да държи политическата власт, би следвало да доведе до различен модел за финансиране на големи инвестиционни проекти с регионално и общинско значение. Моделът на джипката и черната кутия на централния бюджет – по който можеш да построиш голям булевард във Варна или два нови стадиона в Пловдив, изглежда трудно приложим в момента. Ако липсата на силна власт, концентрирана само в една партия, доведе до ясни правила за финансиране на регионални и общински проекти и форма на капиталова програма, която не е скрита в централния бюджет, а е публична и гласувана в парламента, това може да е едно от най-смислените постижения на сглобката.

По-малко стратегии, повече проекти и работа

През последните три години общините в България хвърлиха огромна енергия в стратегическо планиране – т. нар. планове за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г., свързано основно с усвояването на европейските средства по новите оперативни програми. Този процес се превърна в една безкрайна мъка, която разкъса местната власт между реалната работа и опитите пъстрият живот в една община да се вмести в кутийките на различните европейски проекти. Така или иначе, това вече свърши. Новата местна власт няма да има задачата тепърва да пише стратегии, а ще трябва бързо да се ориентира в реализирането на заложените и в някои случаи – вече започналите – големи проекти, както и в новите възможности за финансиране – най-вече печално пренаписвания и муден Национален план за възстановяване и устойчивост. Възможности за финансиране на трансформация на местно ниво във всякакъв смисъл на тази дума в момента има и точно затова много ясно ще се види разликата между работещите местни власти и тези, за които основната задача е била спечелването на изборите.

Силна роля на общинските звена за инвестиции

През последните 4-5 години се наблюдава един постоянен тренд на оформяне на екипи за привличане на инвестиции във водещите общини в страната. Моделите са различни – понякога е отделна общинска агенция (като СОАПИ в София), понякога е силна дирекция в общината (както е случаят в Стара Загора), а понякога е активен заместник кмет, който отговаря за бизнес развитието. Тези екипи започват все по-често да се появяват на регионалната карта и дори да търсят възможности за сътрудничество помежду си.

“Напълно постижимо е в следващите четири години оформянето на визията и маркетирането на инвестиционните дестинации в страната, както и планирането за развитието на индустриални терени, оформянето на висок клас бизнес пространства и партньорства с образователни институции да се случва в по-голяма степен между тези екипи, а не предимно в кабинетите на централната власт”, прогнозира Петър Ганев.

Тук важна ще е и ролята на големите икономически центрове извън София, които могат да бъдат много по-смели в ролята си за промяна на регионалната карта.

Отпушване на разговора за финансовата децентрализация

Общият знаменател на всички тези теми е промяната в структурата на публичните финанси и засилването на ролята на общината. Въпреки наличния потенциал на местно ниво, в т.ч. различни възможности за финансиране на големи инвестиционни проекти, без финансова самостоятелност на общините и обвързване на местния бюджет с местната икономика, кметът никога няма да има ясен хоризонт пред себе си. Пренареждането на местната власт в страната е най-добрият повод за отпушване на разговора за финансовата децентрализация, в т.ч. за споделяне на приходите от някои преки данъци. Каквито и фондове за инвестиции на местно ниво да се правят от централната власт, те не могат да заметат несправедливостта от изсмукването на ресурс от регионите.

Тагове: инвестициикметовеместни избориОбщинирегионитоп
Предишна Статия

Видин има 17 пъти по-малко население от София

Следваща Статия

Калин Врачански е посланик на най-новата специална програма на Пощенска банка “Priority by Postbank”

Свързани Статии

Бюджет 2026 и финансова децентрализация: Във фокуса на специалисти от над 130 общини
Гледна точка

Бюджет 2026 и финансова децентрализация: Във фокуса на специалисти от над 130 общини

юни 4, 2026
128
Най-голямата защита срещу наркотиците не е страхът, а доверието
Гледна точка

Най-голямата защита срещу наркотиците не е страхът, а доверието

юни 3, 2026
114
БАН с три сценария за българската икономика
Гледна точка

БАН с три сценария за българската икономика

юни 3, 2026
121
Марио Хосен: За музиката, света и онова, което остава
Гледна точка

Марио Хосен: За музиката, света и онова, което остава

май 29, 2026
110
Баку 2026: Светът търси нов модел за градовете
Гледна точка

Баку 2026: Светът търси нов модел за градовете

май 29, 2026
110
С днешна дата: Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката
Гледна точка

С днешна дата: Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката

май 28, 2026
109
Следваща Статия
Калин Врачански е посланик на най-новата специална програма на Пощенска банка “Priority by Postbank”

Калин Врачански е посланик на най-новата специална програма на Пощенска банка "Priority by Postbank"

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кое е най-голямото предизвикателство пред новата власт?

Реклама

Последни новини

Вечерни новини: Ограничени права за особения управител на „Лукойл“; Златно-медно находище край „Челопеч“

Вечерни новини: Ограничени права за особения управител на „Лукойл“; Златно-медно находище край „Челопеч“

юни 4, 2026
Първите нови влакове на „Алстом“ са в България, но ще возят пътници след края на август

Първите нови влакове на „Алстом“ са в България, но ще возят пътници след края на август

юни 4, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2025
  • TOP JOBS