Калоян Константинов, е докторант в Института за балканистика с център по тракология към БАН. Той коментира скандала със субсидията на БАН и колко е показателна тя за кризата, в която се намира българското общество. Изразените мнения по-горе изразяват единствено и само неговата лична позиция, без да тя обвързва по какъвто и да е начин научната институция.
„Трудно е да разберем какъв е смисълът от университети и научни институти в държава, където населението довчера знаеше всичко за футбола, днес разбира от ваксини, вдругиден от геополитика, а след седмица да му мисли квантовата физика.
Потресаваща е мисълта, че рецептата да сготвиш мусака е дълга цяла страница и някои хора пак оплескват работата, но въпреки това са твърдо убедени, че са станали експерти по медицина, икономика, политика и какво ли още не след 10 минути прекарани в „Уикипедия“.
След което същите тези капацитети най-сериозно сядат пред клавиатурата и възмутено пишат: „Какво са произвели учените“? Науката да не е баница? В 90% от случаите тя не може да се пипне, не може да се вкуси, не може да седнеш върху нея и очевидно от това следва, че е безполезна.
Единствената цел на науката е да произвежда знание и разбиране. Единствената цел на знанието и разбирането е да произвеждат по-добри и интелигентни хора. Единствената цел на по-добрите и интелигентни хора е да произвеждат по-добра среда на живот. Единствената цел на по-добрата среда на живот е да произвежда още знание и разбиране.
Някъде там очевидно присъстват и по-добри икономика, култура, здравеопазване и технологии. Но да седнеш и да измериш на колко добавено БВП се изразява всяка една прочетена страница от книга – е невъзможно. По-лошо, то е безумно!
Да, абсолютната истина е, че значителна част от учените в БАН и университети са безполезни „феодални старчета“. Комуникацията им със и презентацията пред външният свят е отчайваща. Но тук има 3 важни неща, които трябва да отбележим:
– далеч не всички са такива и те трябва да бъдат насърчавани. Покрай сухото гори и мокрото, но държавата и гилдията трябва да приложат стабилни механизми за отсяване на плявата, вместо да наказва на ангро;
– кой нормален и кадърен човек ще бъде 3 години докторант за 500 лв. на месец, за да работи после за 1000 лв.? Нека стипендията стане 2000 лв., нека стартовата заплата стане 4000 лв. – и да видим дали най-добрите ни умове ще отичат в частни компании и чужбина;
– каква е съдбата на държава, в която наука и образование не съществуват в истинския смисъл на думата, а професори и учители взимат по-малко от шофьори и сервитьорки;
Резултатите няма да са видими моментално, след няколко месеца или дори година. Ще отнеме 5-10 години, за да започне да се забелязва положителното развитие. Но то не опира само до наливане на пари, а до цялостния манталитет към науката – тя трябва да застане в центъра на политическия, медийния и обществен дебат. Вместо политиците ни да се съветват с корумпирани слагачи, а медиите да канят измислени звезди.
Бюджетът на БАН е 119 милиона лева. Преди месеци един човек изнесе 60 милиона лева, дадени му от правителството на ГЕРБ, в сакове от банката! ББР е раздала 900 милиона лева на 8 фирми, свързани с олигарси и политици. Столична община е дала 73 милиона лева за улично осветление на фирми със завишени цени до 77 пъти! Където средната заплата е 7000 лв. на месец.
И това са само 3 примера, а подобни могат да бъдат извадени стотици. И сме седнали да се караме дали няма да фалираме, ако отпуснем още 10-20 милиона лева на онези „алчни, мързеливи и тъпи книжни плъхчета“ в БАН.
Науката не е БАНица. И жалко. Защото тогава може би повече хора щяха да разберат за какво става въпрос“, коментира Константинов.
