Светът е разделен по въпроса за нуждата от пари – 46% от нас биха предпочели да получат някаква сума пари сега, докато 42% са склонни да почакат повече, но да получат двойна.
Любопитните данни са част от специална изследователска програма, проведена от Световната асоциация “Галъп интернешънъл” GIA в 56 държави по целия свят, покриващо над две трети от световното население.
Респондентите бяха изправени пред експеримент и трябваше да помислят за текущия си домакински доход и да изберат между това да получат допълнително плащане днес, равно на обичайния им месечен доход, или да получат допълнително плащане, равно на два пъти месечния им доход, но след година. Въпросът се отнася до популярно схващане в психологията и поведенческата икономика – “уклон към настоящето” (present bias) или склонността ни да предпочитаме по-малка незабавна награда пред по-голяма награда в бъдеще.
Резултатите показват доста разделени мнения по света – 46% показват ясно изразено предпочитание към настоящето, докато 42% са по-склонни да отдадат на бъдещето си по-голямо значение.
Бедни и богати
Мисълта за непосредствените финансови затруднения е водеща за хората от страните с по-ниски доходи – които изглеждат по-склонни да изберат някакъв бонус сега, дори и по-малък – 53% срещу 42%. Колкото по-висок е националният доход, толкова хората са по-склонни да изчакат към по-голямо възнаграждение в бъдеще – 38% срещу 48% в най-богатите страни.
Личните доходи и образованието са факторите, които изглеждат по-определящи в нагласите на хората относно дилемата бъдещо благосъстояние/настоящо подобряване. Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-ниско е фокусирането в настоящето.
Близкия изток и Америка
Регионите на Близкия изток, Северна Америка и Латинска Америка са водещи в класацията за уклон към настоящето – с дялове от над 60%, потвърждаващи, че биха предпочели да получават едно месечно плащане, но сега. На другия край на скалата са ЕС и Северна Америка – дялове около 40%.
Нигерия, Ирак, Либия и Пакистан оглавяват списъка – със 76%, 74% и 69% – показващи предпочитания към настоящето. Най-богатите и по-развити страни в света са на другия полюс по отношение на “тук и сега” – 16% в Швеция, 24% в Нидерландия, 31% в Япония. За отбелязване е случаят със САЩ и Руската федерация. Хората в Русия, например, показват доста по-слаби предпочитания към настоящето (32%), но там е и най-голям делът на анкетираните, които не могат да изберат опция – 48%. Останалите 20% изразяват предпочитания към по-голямо възнаграждение в бъдеще. САЩ също са сред нациите, които показват по-малка склонност да предпочитат настоящето – 39%, като 48% са ориентирани към бъдещето (останалите не са решили).
Къде сме ние?
Обществото у нас е сред онези, които са по-скоро склонни да предпочитат настоящето пред алтернативна по-голяма цел, но отложена в бъдещето. 53% у нас казват, че предпочитат да получат еквивалента на една месечна заплата днес, а 30 на сто биха предпочели двойно възнаграждение, но след една година. Останалите не могат да преценят.
Предпочитанията към настоящето у нас са далеч от регистрираните в проучването най-високи стойности от около 60-70 на сто, но все пак са и по-високи от средните за света. Нагласите у нас се различават и от регистрираните средно за ЕС, където 39% на сто от запитаните изразяват уклон към настоящето, а 46 на сто предпочитания към бъдещето.
Европа
Ситуацията в останалите държави от Европа, които са извън ЕС, също доста се различава – там делът на респондентите с предпочитания към настоящето надвишава този на респондентите с предпочитания към бъдещето, но не толкова, колкото у нас (44% срещу 34%).
Сходни на нашите са нагласите в Косово, Молдова, Румъния и други държави, близки до нашата географски или по икономически показатели.
Като цяло, теорията за уклон към настоящето работи най-добре, когато се приложи към хора, които са поставени в еднакви условия. Ясно е кой има предпочитания към настоящето измежду двама души, които получават еднакво заплащане и живеят в еднаква икономическа обстановка, ако единият харчи повече, а другият предпочита да пести. Реалният живот обаче никога не предлага подобни идеални, контролирани условия – естествено е по-бедните хора и хората от по-бедни държави да са по-склонни да кажат, че предпочитат парите сега.
