Група ищци, сред които сдружение „За Земята“ и засегнати граждани, обжалват в съда решението на Столичния общински съвет от декември 2022 г. за приемане на Наредба за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на територията на града. Според тях наредбата не гарантира прилагането на ефективни мерки за постигането на стандартите за качество на въздуха в най-кратък срок. Процесът на обжалване няма да спре изпълнението на решението на Столична община и няма да попречи на евентуални ефекти от ограниченията в този им вид. Целта на заведеното дело е да се постигне реално работещо решение за чист въздух в града.
Зоните с ниски емисии (ЗНЕ) са мярка, която доказано намалява замърсяването на въздуха и се прилага успешно в редица държави. Към средата на 2022 г. 320 европейски града ограничават замърсяващите превозни средства. До 2025 г. се очаква броят на ЗНЕ на континента да нарасне с 58%, достигайки 507, според данни на Clean Cities Campaign.
От Сдружението са убедени, че зони с ниски емисии в София трябва да има. Мерките в столицата дори са непростимо закъснели и неамбициозни, като идват цели 6 години след решението на Съда на ЕС, че страната не постига нормите за чист въздух. През ноември 2022 г. изтича и крайният срок, в който според решение на българския съд Столична община трябваше да е предприела съразмерни мерки за предотвратяването на замърсяването на въздуха.
Фалшива зона
Решението за ЗНЕ не бе взето на база на достатъчно задълбочени анализи и прогнози и в същността си тя не гарантира работеща, ефективна и справедлива мярка за по-добър въздух в града. Бяха допуснати съществени пропуски, както по отношение на мерките за транспорта, така и за тези за битовото отопление.
„Наредбата най-вероятно няма да подобри качеството на въздуха за отделните жалбоподатели, дори е възможно ситуацията за някои да се влоши чрез преместване на горещите точки на замърсяване в районите им на живеене. Столична община не е разгледала тези опасения в своя анализ. За други граждани ще възникнат ограничения, без да е ясно дали изобщо ще бъдат полезни“, казва Ивайло Попов от „За Земята“.
Разходи без цел
Транспортът в София е специфичен замърсител и нивата на азотен диоксид (NO2) остават високи целогодишно, според данните от независимо целогодишно измерване на „За Земята“ – в 19 от 27 избрани точки на измерване в града средногодишните стойности за 2021 г. са над допустимите граници от 40 µg/m3. Проблемът дори не се признава официално от местните и националните власти поради недостатъчна и неадекватно разположена измервателна инфраструктура.
Настоящият план за качеството на въздуха в София предвижда транспортни мерки на стойност около 1 милиард евро. Публичните средства обаче се разпределят непропорционално за най-малко ефективните решения. 83% от бюджета са насочени към транспортни мерки, които се очаква да доведат до едва 6% намаление на годишните емисии на ФПЧ10. За повечето от предвидените мерки липсва оценка на очакваното влияние върху емисиите на вредни вещества, като това важи и за зоните с ниски емисии.
По-добра зона с ниски емисии за всички
България има една от най-лошите здравни статистики в Европа по отношение на свързаните с качеството на въздуха заболявания, с над 15 000 преждевременни смъртни случая годишно. Малките деца, възрастните хора и тези с хронични болести са изложени на особен риск, показват данните от специалния научен доклад за здравните ефекти от въздушното замърсяване, изготвен по поръчка на „За Земята“.
Обжалването на наредбата за ЗНЕ в съда няма да спре изпълнението ѝ и не може да попречи на потенциалните ефекти от мерките, които биха се проявили междувременно. Принудителното спиране на разпореждането ще се случи само ако и когато съдът установи, че наредбата нарушава закона. Тогава отговорността ще е изцяло на местната власт, която не е изготвила пакет от качествени мерки – такъв, какъвто е буквално жизнено необходим на множеството граждани на столицата.
