Образователните технологии на бъдещето ще са тези, които се адаптират към индивидуалността. Това коментира Розалина Лъскова от “Образование без граници” по време на втория панел на форума “Образование за утрешния ден”, посветен на дигиталното образователно съдържание. Тя даде пример с платформата на Кан Академия, която постоянно дава обратна връзка за ученика. Учители ползват и Система за учене до майсторство, при която всеки от учениците се насочва и подпомагат докато не постигне 100% от търсения резултат.
Проф. Сотир Сотиров от университета “Асен Златаров” в Бургас представи изградената там Лабораторията за виртуална и добавена реалност. Тя е създадена със съдействието на МОН и fбщина Бургас и предоставя изключителни възможности за иновативно обучение. “Голяма част от възприятието на човек идва от очите. Такъв тип обучение засилва многократно възприятието”, обясни той.
Според основателя на Уча.се Дарин Маджаров бъдещето на образованието до голяма степен зависи от ангажираността на родителите. Те трябва да бъдат партньори на образователната система. “Ако децата идват на училище с добро възпитание от вкъщи, технологиите и изкуственият интелект могат да бъдат само от полза”, смята той. По думите му в момента платформата Уча.се обучава Изкуствен интелект, който да знае всичко за сайта. Така децата ще могат да говорят постоянно с изкуствения интелект, който да им дава напътствия. Той може да бъде и помощник на учителя.
В панела се включиха и съонователят на Книговище Искра Джанабетска и Ангел Георгиев от Коалиция за медийна грамотност. Те изтъкнаха важността на развитието на критично мислене и на способности за четене с разбиране сред учениците.
Образованието на бъдещето трябва да бъде персонализирано и насочено към индивидуалните потребности на всеки ученик – в тази насока бяха повечето мнения на експертите по време на форума. Д-р Ангел Ангелов, преподавател в СУ “Сава Доброплодни” в Шумен направи аналогия на учебния процес с далечно пътуване: “Да си представим, че пътуваме надалеч с обществен транспорт – самолет или автобус. Каква е вероятността човекът, който пътува до нас, да слуша на телефона си точно същия плейлист с песни, който и ние. Или пък да приема същите лекарства? Почти нулева”. Той запита и каква е вероятността в такъв случай да показваме едно и също съдържание на 25-26 ученици в клас и те да го възприемат еднакво. При положение, че имат различни интереси и възможности.
Д-р Ангелов даде поредица от примери как с помощта на технологиите сложната наука може да бъде представена по интересен и увлекателен начин за учениците. “Ако успея да ги науча да бъдат адаптивни, няма значение какви ще бъдат те след 2-3 или 5 години”, посочи той.
