Общинското здравеопазване често е обект на критика. Предоставянето на болнична помощ в по-малките общини и населени места е съпътствано от разнородни проблеми – от липса на достатъчно средства, оборудване и медицински персонал до трудности в управлението и предоставяне на качествени здравни услуги. “Да не забравяме и силното собственическо чувство на местната общественост към наличието на поне една, макар и не чак толкова добра, болница на територията на общината или дори в населеното място”, коментира дългогодишната ситуация Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.
Извън структурите на министерството на здравеопазването и НЗОК, общините не събират достатъчно информация за своите болници и много рядко анализират дейността им по същество.
Здравеопазването е ключова дейност в обществения сектор. Общинските лечебни заведения за болнична помощ, които са търговски дружества със 100% участие на общини в капитала им са малко над 100 (от общо 341 лечебни заведения за болнична помощ в държавата). Сред тях има многопрофилни болници и специализирани болници, комплексни онкологични центрове и центрове за психично здраве. Голяма част са регистрирани в периода 1999 – 2001 година. Обикновено една община притежава изцяло общинската болница, като тук не се включва участието на общините в по-големите болници на областно ниво, което често е в рамките на няколко процента от капитала им. Поне една болница притежават 78 общини, а най-голям брой болници от този вид притежава Столичната община – 12.
Една четвърт са на загуба
Прегледът на финансовите показатели на общинските лечебни заведения показва, че противно на често споделяните мнения за тежкото им финансово състояние данните сочат, че едва една четвърт от тях са на загуба през 2020 и 2021 година. Общият размер на загубите през 2021 година е около 3 млн. лв., а на печалбите – 16,8 млн. лв.
Какво стои зад това привидно добро финансово състояние:
Голяма част от общинските болници са намерили баланс между услугите, които да предоставят по клинични пътеки, и разходите за тях, като размерът – както на печалбите, така и на загубите, е относително малък – в рамките на няколко хиляди лева. Дали се наблюдават случаи на подбор на по-леки случаи можем само да гадаем, въпреки че финансовият модел на финансиране на болниците всъщност стимулира такова поведение. Такъв анализ от страна както на собствениците – т.е. общините, така и на НЗОК обаче не е правен, или поне не е публично достъпен.
С най-голяма печалба – над 1 млн. лв. за 2021 г. са МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София, КОЦ – Бургас и МБАЛ „Иван Скендеров“ – Гоце Делчев. С относително най-слаби резултати пък са СБАЛО „Св. Мина“ – Благоевград, КОЦ – Велико Търново и МБАЛ Своге.
Заетите в общинските болници
Заетите в общинските болници са 13,6 хиляди или близо една трета от заетите във всички общински търговски дружества. Средният брой заети в една е 135 души. Активите на общинските болници са сравнително ограничени и достигат общо до 388 млн. лв. през 2021 г.
През 2021 г. разходите за персонал в общинските болници са нараснали с 35%, а общите разходи – с 25% спрямо предходната година. Приходите за годината пък са се увеличили с 22,5%.
Голям брой болници в малки населени места
България разполага с много България разполага с много голям брой болници в малки населени места – близо една трета от всички болници в страната са такива. На пръв поглед те работят в условията на баланс – по клинични пътеки, които могат да обслужват без сериозни финансови затруднения. При такъв голям брой сравнително малки лечебни заведения обаче много трудно може да се постигне ефективност на разходите и да се осигури достъп на гражданите до качествено здравеопазване.
