На 10 януари през 1997г. България преживява иконимическа и социална криза. Недоволството срещу правителството на Жан Виденов достига връхната си точка, протестиращи обграждат парламента, а някои нахлуват в сградата. Зимата на 1996 -1997 г. е една от най-трудните за българите в най-новата ни история – държавата фалира, левът се срива. На 15 февруари през 1997 г. служебното правителство на Стефан Софиянски взима решение за въвеждане на валутен борд в България. По повод датата и случилото се на този ден преди 25 години Kmeta.bg потърси за коментар бившия министър-председател и конституционния съдия Филип Димитров и историка и депутат в няколко правителства проф. Андрей Пантев.
“Има една разлика за тези 25 години – вече не е опасен изразът “Аз не харесвам премиера, президента, министъра…”. Това начало на изречение хората използват свободно. Що се отнася до другия аспект – човешките деяния на някои хора, повели тогава промяната и станали неини флагмани, се оказаха не по-малко алчни от предходниците си”, коментира проф. Андрей Пантев.
Според историка, който е автор на над 300 публикации на български, английски, руски, испански и немски език, има издадени около 40 книги, съставител и редактор е на исторически сборници и енциклопедии и е трето поколение учител, думата “демокрация” вече се използва и повтаря папагалски у нас. “Имаме много причини да гледаме ведро на датата 10 януари 1997 година, но и много горчиви разочарования”, убеден е професорът. Той е категоричен, че човешкият потенциал е основен в една идея.
“Онова, което се срутва в името на несправедливостта, ражда нова несправедливост”, коментира проф. Андрей Пантев. И допълва на финал: “Нашите въждаления отпреди 25 години са далеч от реализацията си”.
“За тези години се случиха много неща – най-малкото, днес една заплата не е 3 долара, както беше през 1997 година. България вече е страна, влизаща във финансовата система на Западния свят”, коментира и бившият министър-председател и конституционен съдия Филип Димитров. “Тъжно е, когато на исторически дебат се придава политическо звучене, историята се решава не в политическия диалог“, смята бившият премиер.
Той разказа, че след 1989 година е влязъл донякъде случайно в политиката. “По време на първите избори аз нямах идея да ставам депутат – даже заявих, че искам да отида на местата, които са най-безнадеждни”, сподели Филип Димитров. И допълни: “Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система, България беше на дъното, хората бяха закъсали и в икономическо, и социално отношение – от гледна точка на възможност за пътуване, обмен и ако щете комуникация със света. Днес страната се развива, сигурно би могла да се развива и по-добре”.
Коментар по темата на бившия премиер Иван Костов – ТУК.
