60-годишният отец Петър Стефанов служи в благоевградския катедрален храм „Въведение Богородично”. Свещеник е от 34 години, отдадени на Църквата и на миряните. Пример за истински божи служител, който умее да напътства и да води хората по пътя на вярата в Исус Христос и в християнството, като спазват десетте Божи заповеди. С него разговаряме в навечерието на Великден за празника, за Бог, за миряните, за живота, изпълнен с вяра в Христос.
Отец Петър, какво е за християните Великден?
Великден е най-великият, най-светлият празник в живота на Църквата, за всеки вярващ човек. Ако го няма светото възкресение, празна би била вярата и надеждата, а те са най-важните неща. Този ден е изключителен за всеки вярващ човек, който се подготвя по съответния начин за него. Минава през духовния подвиг на 40-дневните пости. Това е велико душевно въздействие. Време за духовна равносметка, за изповед. Целта на всичко това е приемането на светите тяло и кръв на Исус Христос.
Не е ли Христовото дело това, което трябва да ни напътства в живота?
Задължително е да следваме Христовите напътствия. Да сме съпричатни на Христовото дело тук, на земята. Защото това е дело за спасение на всеки един от нас. Не бива да се приема като формалност, а като живеене в един истински живот в името на Христос. А Христос е вечната истина. Като се стремим към вечността – това е единственият път, по който да преминем, друг път просто няма. Труден е, стръмен е този път, трънлив е, с много изкушения. По този път можем да паднем, да се подхлъзнем, но винаги трябва да носим у себе си надеждата и вярата, че Бог ще ни подкрепи и ще ни изправи с неговата десница.
Как се съпреживява съдбата на Христос?
Във всеки храм е изправено разпятието Христово, пред него всеки един от нас трябва да застане и да мълчи. Мисълта ни да бъде заедно с разпнатия Христос там някъде – на Голгота. И това е великото, което всеки един от нас трябва да съпреживее.
Не трябва ли да сме по-смирени? И не само по време на такива големи християнски празници.
Самият пост, който трае 40 дни, е вид смирение. Дълбоко смирение. Всеки християнин влиза в тези пасхални настроения със смирение. Тези дни около Великден са символ, репер, знак в живота на всеки човек, че е необходимо да се покае, ако е сгрешил, да се помоли за божията благословия, да знае, че вярата може да го изведе от трудностите. Смирението е, може би, най-важното, да потърсим себе си. Можем да го намерим, ако искаме. Да сме търпеливи, смирението винаги е съпътствано с търпение. Всеки може да сгреши, нека първо се помолим за този човек. Пък да видим дали след молитва ще имаме сили да го охулим.
В трудни времена като днешните заради пандемията от коронавирус повече ли е вярата у миряните или намалява?
Вярата никога не намалява. Трудните времена, дните на изпитания се преминават по-лесно с вяра в сърцето. Защото тогава човек знае, че няма да е сам в своите трудности. В исторически план сме преживели и ние, българите, и цялото човечество много по-тежки моменти – и пандемии, и войни. Но благодарение на Божията помощ човечеството винаги се е изправяло и е побеждавало. С вяра ще успеем и сега, коронавирусът след време ще остане като един лош спомен. Но е нужно вярата ни да е още по-силна.
Има обаче и хора, които се сещат за вярата май само по празниците. Смятате ли, че това е така?
Вярата е лично преживяване на всеки един човек. Щом е престъпил прага на храма, значи Бог го е призовал. Не можем да съдим никой, защото не знаем какво има в сърцето му, в мислите му. Ние няма как да разберем, ако този човек не иска да се изповяда. Само Бог знае какво му е. Щом е в храма един човек, това е победа на вярата.
Какво е вашето послание към благоевградчани, към българите в навечерието на Великден?
Във всяко църковно календарче са поместени десетте Божи заповеди. Това са меродавните правила за живеене на цялото човечество. В тях са регламентирани отношенията към Бога и към хората. Живеейки по тези заповеди, ние винаги ще носим Възкресението в душите си и ще сме посланици на тази истина по света.









