В началото на декември Народното събрание обсъди и прие проектобюджета на НЗОК за догодина. И през 2023 г. обсъждането не минава без разнообразни политически договорки встрани от опити за сериозна и значима промяна в стимулите за поведение на всички участници в предоставянето на здравни дейности, услуги и продукти и начина на оценка и финансиране на резултатите. Рефренът “парите не достигат, дайте ни още” остава дежурна фраза от страна на лечебни заведения, съсловни организации и дори партии, но проблемите в сектора, които тревожат пациентите, не намират отражение в бюджетните документи или поне не в средносрочен план.
“Ръстът на разходите в бюджета на Касата за последните пет години надхвърля 3 млрд. лева, като само за последната година той е над 1 милиард. Разходите за болнична помощ за периода се увеличават с над 1,5 милиарда лева, а разходите за лекарства, платени от касата, вече надхвърлят общо 2 милиарда лева”, обобщава ситуацията Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.
В структурата на разходите е видим превесът на разходите за болнична помощ – 46,8% от общите разходи. Лекарствата са другото голямо перо, което поглъща една четвърт от общия ресурс. “За пет години разходите нарастват с над 80%, докато по данни на Евростат натрупаната за целия период инфлация при лекарствените продукти в ЕС е около 11%. Извънболничната помощ – първична и специализирана – си поделя по около 7,3-7,4%, като увеличението на разходите за първична и за специализирана извънболнична помощ за тази година е по-значимо, в размер на общо 216 млн. лв. и то отразява усилията за подобряването на профилактиката – една от малкото добри новини в сектора”, изчислява още Георгиева.
Необходими ли са фундаментални промени в модела на организация и финансиране?
Този въпрос често се обсъжда и мненията на експертите варират в двете крайности. Разумният отговор предполага, че за дълбоки реформи е необходима висока степен на обществено съгласие, а това е изключително трудно да се постигне в здравеопазването. “Секторът е силно доминиран от интереси – на съсловни организации, фармацевтични компании, здравни експерти и пациенти, които рядко се обединяват около желание за промяна в една обща посока”, констатира Петя Георгиева.
Тя обаче вижда действащи параметри, които създават погрешни стимули и които могат да се коригират относително лесно, например:
- Лекарствената политика да се насочи към генеричното заместване на лекарства по подразбиране. Обществените поръчки при лекарствата да се превърнат в основен метод при заплащането на лекарства от доставчик, финансиран с обществен ресурс, и контролът върху тези поръчки да е реален и ефективен.
- Да се прекрати финансирането на болници чрез клинични пътеки и да се подбере по-адекватен финансиращ механизъм, който да заплаща близко до реално извършения разход на болниците за лечение и да не стимулира нередности. Вече сме писали с какво могат да бъдат заменени пътеките.
- Повишаване на заплащането на труда на медицинските специалисти по здравни грижи (медицински сестри, акушерки, санитари и др.), намаляване на срока им на обучение и рязко подобряване на условията им на труд с цел увеличаване на техния брой и задържането им на работа в България.
Дълбоките реформи също са възможни и постижими, независимо от трудностите. “Те засягат функционирането и постройката на целия осигурителен модел, различно регламентиране на доплащанията и на пакета здравни услуги и решаването на въпроса с мрежата от лечени заведения на територията на страната”, казва в заключение Георгиева. Опитите тези въпроси да се обсъждат през последните години и да стартира реформа срещат съпротива, а дали тя ще се запази и през следващите предстои да видим.
