Днес православната църква почита паметта на българския патриарх Св. Евтимий Търновски, който е част от културната и религиозна ни идентичност, както и на преподобния Евтимий Велики, който живee през V век. Имен ден днес имат Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий, Ефтимия.
По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. В онези домове, където има момиченца, стопаните колят обикновено ярки за тяхно здраве.
Преданията разказват, че Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния. Легендата гласи, че смела българка скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, които се заканват, че ако не го предаде, ще бъде заклано. Тя казва, че сама ще заколи момчето си, но няма да им го даде. През нощта извежда детето от дома и го скрива далеч извън селото. В полунощ коли петела на прага на къщата и опръсква с кръвта му. На сутринта поробителите остават стъписани и повече не събират момчета за еничари от това село. И днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода.
Евтимий Велики е роден през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. През 423 година Евтимий се уединява в пустинята Зиф и се настанява в същата тъмна пещера, в която някога Давид се скрива от Саул. Жителите на Аристобула, на осем километра южно от Хеврон, измъкват отшелника от пещерата и му построяват църква с манастир. Преподобни Евтимий Велики бяга и отива в пещера на три мили от Теоктистовия манастир, който вече се е превърнат в разширена Евтимиева гора. Оттук Евтимий развива огромна душеспасителна дейност, в резултат на която е открита за бедуините специална епархия.
Св. Евтимий Търновски произлиза от богат и знатен великотърновски род. Още в ранната си младост Евтимий отива в Килифаревския манастир. По онова време манастирите са основните духовни и книжовни центрове. Евтимий е изключително умен и начетен за времето си, учи и във Византия, но след като се връща от там той се усамотява в пещера, недалеч от Велико Търново. Там построява църквата – “Света Троица” и малко по малко около него се събират ученици съмишленици, и така Евтимий става основател на Търновската книжовна школа. През 1375 г. Евтимий е избран за Търновски патриарх, но той не спира да развива своята книжовна дейност.
При падането на Велико Търново под турско робство патриарх Евтимий е един от последните стожери на българската духовност и един от последните бранители на българската държава. Той е осъден на смърт от турците, но легендата разказва, че когато палачът вдига ръка да му отсече главата, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Затова патриарх Евтимий Търновски е заточен и умира през 1402 г. и почти веднага е канонизиран за светец.
