На 19 октомври Българската православна църквата почита скромния отшелник преподобни Йоан Рилски Чудотворец, когото още приживе наричаj земен ангел и небесен жител.
Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски е български духовник, най-известният български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патронът на българските будители.
Рoден е вероятно през 876 г. според агиографите в село Скрино край Кюстендил и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927–969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври.
Предполага се, че Св. Иван Рилски е всъщност старобългарският духовник и книжовник Йоан Екзарх от школата на цар Симеон I.
Припомняме част от “Заветът на Св. Иван Рилски” – уникален документ, чието място духовниците нареждат до “История Славянобългарска”:
“…И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.
А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение…
Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: “Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички.” Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови.
За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение.
Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: “Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние.” И другаде: “Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни.”
Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: “Мир ви оставям, моя мир ви давам.” А какъв е този Христов мир, чедца? – Той сам отново казва, като говори: “Не както дава светът ви давам Аз.” Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: “И неговият мир няма предел” (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: “Имайте мир и святост – с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога.”Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога…”
