Месец преди поредните парламентарни избори пак се надигат вопли за ново повишаване на здравната вноска, естествено от най-заинтересованото от такова действие съсловие. Какви са основанията обаче да се иска повишаване на данъчно-осигурителна тежест за населението и структурно увеличение на парите за здраве? Какво ще се промени, ако данъкоплатците вкарат допълнителни 3 млрд. лв. в бюджета на НЗОК, пък било то и „плавно“?
Какво получи пациентът при предишното увеличение на здравната вноска от 6 на 8% през 2009 година? Може би получи повече власт и права да следи какво се случва с парите му? Повече възможности за избор къде да се осигурява? По-малко болници с нискокачествена до липсваща услуга? По-малко доплащане от джоба за лекарства и различни здравни услуги? Повече и по-добре заплатени медицински сестри, които да се грижат за престоя му в лечебни заведения? Нищо подобно. Защо сега да е различно?
Петя Георгиева от Института за пазарна икономика припомня, че по последни данни на Евростат България харчи за здравеопазване 8,5% от БВП – тук влизат както публичните, така и частните разходи на населението (директни плащания и разходи под формата на допълнително здравно осигуряване). Срещу тях получаваме по-ниска с 8,7 години очаквана продължителност на живота, която за втора поредна година продължава да намалява, значителни дисбаланси във финансирането на системата и в резултат – услуга със съмнително качество.
Над 35% от общите разходи през 2020 г. са директни плащания от джоба на пациентите, най-вече за лекарства. По показателя „директни плащания“ България е на първо място сред страните от ЕС, в които средното ниво е 14,4%. Въпреки че намалява през последните 5 години, този дял все още е изключително висок. Той се отразява негативно на достъпа до здравеопазване и адекватно лечение на хората с ниско доходи.
Какво се случва например с управлението на разходите за лекарства?
Всяка година разходите на НЗОК за лекарствени продукти растат с между 6 и 12%, като в отделни години – с над 25%, докато цените на лекарствата се увеличават скромно с около 1,4% средногодишно. За целия период между 2016 и 2022 г. общият разход на НЗОК за лекарствени продукти е нараснал близо двойно (от 750 на 1515 млн. лв.), а цените на лекарствата – с 8,8%. Това поставя аргументите за недостиг на средства в здравеопазването под сериозна въпросителна.
И макар че нееднократно сме писали какво очакваме от управляващите да предложат срещу искания за повишаване на парите за сектора, ще припомним отново накратко:
1) Систематична реформа, която да постави пациента в центъра на системата, а не лекарите – вземането на решения следва да е ориентирано към пациента, а възможностите за контрол от страна на най-засегнатите да се увеличат;
2) Разширяване на възможностите за избор на осигурител;
3) Промяна в основни финансиращи механизми (особено в областта на болничната помощ), която да даде възможност за адекватно изразходване на средствата, намаляване на дисбалансите и ограничаване на корупцията и нередностите;
4) Не на последно място – по-сериозен контрол върху качеството на здравните услуги и реални мерки за повишаването му.
Само когато има ясна визия какво и как ще се направи в здравеопазването, може да има дебат за увеличаване на вноската. Иначе до безкрайност може да изливаме вода в плаващите пясъци на НЗОК. Може пък да се окаже, че можем да получим повече здравни услуги, без да плащаме повече.
