Младежката безработица в България продължава постепенно да намалява, но запазват значителни различия между местните пазари на труд. Докато в големите икономически центрове делът на регистрираните безработни младежи е нисък въпреки по-големия им абсолютен брой, в редица малки общини, особено в Северозападна и Североизточна България, той остава висок. Данните за 2025 г. очертават едновременно свиване на свободния трудов ресурс сред младите и трайна концентрация на проблемите в по-слабо активните и застаряващи региони. Темата коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
След лекото повишение през 2024 г., данните от бюрата по труда отчитат умерен спад в общия брой на регистрираните безработни на 29 и по-малко години, до 17,7 хил. души средногодишно. Най-големите общински пазари на труд концентрират и най-големия брой безработни младежи – в София са 1,3 хил. души, в Пловдив – над 541, във Варна – 432. В над половината (148 през 2025 г.) общини броят на безработните младежи е под 50.
Делът на безработните сред населението на 15-29 годишна възраст на места остава висок – с над 10% са 18 общини, с над 5% – 63 общини, а над 20% е единствено Чупрене. Най-видимите струпвания на такива общини са в Северозапада и Североизтока, както и в малките общини край Благоевград. В повечето областни центрове делът на безработните младежи е под и около един процент, а прави впечатление, че в столицата, въпреки че е най-големият общински пазар на труда в страната, този дял е вторият най-нисък в страната – 0,63%. Това за пореден път подчертава динамизма на софийския трудов пазар, както и високото търсене на работници. Дори и в общините, където младежката безработица е относително висока тенденцията е към постепенен спад.
Показателен за структурните различия между местните пазари на труд е делът на младежите сред всички безработни, като дой варира от 2-3% до над 20%, като в двата края на подредбата са най-вече много малки общини. Прави впечатление, че няма видима връзка със застаряването – на пръв поглед е логично регионите с по-застаряло население да имат по-малко безработни младежи, но данните сочат тъкмо обратното. Най-вероятната причина за това е по-ниската обща активност на пазара на труд в застарелите региони. Много ясно личат районите с нисък дял на младежите в общата безработица –около столицата и Средногорието, както и Черноморието, където хотелите и заведенията създават много подходящи за младите работни места.
Промените в коефициента на младежка безработица не са значителни, но в почти всички части на страната тенденцията е благоприятна – към задържане или спад. Прави впечатление, че най-големите намаления са съсредоточени в региони, където младежката безработица е по-сериозен проблем – в Северозапада и Североизтока, около Сливен и Ямбол, както и край Кърджали и Смолян. Това дава основание да очакваме допълнителен спад в бъдеще, стига настоящата динамика на пазара на труд да се запази.
Наблюдаваният тренд е до голяма степен очакван, предвид постепенния спад като на безработицата, така и на неактивността сред младежите на национално ниво. Това има пряко значение за политиките на пазара на труд, тъй като намаляването на достъпния потенциален ресурс за разрастване на заетостта означава, че решения трябва да се търсят другаде.
