Тази вечер ще може да се наблюдава зрелищен метеорен дъжд. По 100 падащи звезди на час, или по 1-2 в минута, ще озаряват небето, разказа Петър Георгиев, учител по астрономия във варненската Народна обсерватория с планетариум “Николай Коперник”, пред БНР. Метеорният поток Персеиди ще достигне своя пик между 12 и 13 август, обясни той.
Земята минава през орбитата на комета, която оставя тези отломки от средата на юли до края на август.
Докато обикаля около Слънцето, Земята няколко пъти в годината преминава през отломки, оставени от преминаващи комети, а понякога и астероиди. Частиците от кометите се движат с два пъти по-висока скорост от тази, с която Земята се движи около слънцето, обясни преподавателят.
Когато тези бързо движещи се отломки навлизат в атмосферата на Земята, те срещат ново съпротивление от въздуха и стават много горещи, като в крайна сметка изгарят. Понякога въздухът около тях засиява за кратко, оставяйки след себе си огнена диря – краят на “падащата звезда”. Това явление се случва на 80-100 км от повърхността на Земята, уточни още Георгиев.
Той съветва за по-добра видимост да потърсим място извън града, където има по-малко светлинно замърсяване. Тази година и Луната е пълна над 80% по време на пика, което също затруднява наблюдението, каза още той.
Лятото ни предоставя много интересни астрономически явления. В нощното небе можем да наблюдаваме летния триъгълник, съставен от три съзвездия – Орел, Лира и Лебед. То ще е видимо до края на септември, каза още Георгиев.
Пикът на Персеидите превръща България в сцена за астротуризъм, съобщават и от Министерството на туризма. Този вид туризъм е нова и бързоразвиваща се ниша в сектора и съчетава пътуването с наблюдение на небесни явления и посещение на места със слабо светлинно замърсяване. Благодарение на разнообразния си релеф и многото райони далеч от големи населени места, България се нарежда сред атрактивните дестинации в Европа за този тип преживявания.
Сред най-добрите места за наблюдение на звездния спектакъл е Националната астрономическа обсерватория Рожен в Родопите – най-големият астрономически комплекс на Балканите, разположен на над 1700 метра надморска височина. Впечатляващи условия предлага и районът на Източните Родопи около Маджарово и Крумовград, където нощното небе е изключително тъмно и Млечният път се откроява като светещ облак. За онези, които предпочитат да останат по-близо до цивилизацията, Шуменското плато е добра алтернатива с лесен достъп и подходящи условия за наблюдение.
В Странджа и Сакар небето е едно от най-тъмните в страната, далеч от масовия туризъм, а предбалканските върхове, като тези в района на Троянския Балкан, предлагат панорамни гледки и чист въздух. Белоградчик и прочутите Белоградчишки скали пък впечатляват не само с кристално ясно нощно небе, но и с уникален пейзаж, който прави астрофотографията още по-вълнуваща.
Чистият планински въздух на Чепеларе и околните райони, както и тъмното небе над Национален парк „Сините камъни“ край Сливен, са сред предпочитаните точки за наблюдение. Копривщица, със своята историческа атмосфера и разположение на над 1000 метра надморска височина, също осигурява отлични условия. На югозапад Мелник и Пирин планина се радват на сух климат и множество ясни нощи, а на изток Шабла и Дуранкулак, далеч от светлините на масовите курорти, предоставят прекрасна възможност за наблюдение на нощното небе с морски хоризонт.
„Падащите звезди“ на Персеидите са едно от най-красивите природни явления, а тази година условията в България ще бъдат отлични за наблюдение. Съветваме желаещите да изберат места далеч от градските светлини, да си осигурят топли дрехи и фотоапарат и да практикуват астротуризъм.
