Българската православната църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон Апамейски, наречен от народа Зарезан, защото се отбелязва, когато започва резитбата на лозята.
Свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в с. Комсада, близо до Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на Трифон са дълбоко вярващи християни и отрано разгарят в сърцето на своето чедо любов и преданост към Бога. Трудът на родителите дава своя плод – Трифон е още дете, когато по негова молитва Бог върши чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не е християнин, но не преследва последователите на Иисус. И Бог му сътворил милост за това. Той има дъщеря Гордиана – умна и хубава. За нея идват видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболява душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърля в огън, хвърля се и във вода от мъка. Идват най-способни лечители, но накрая родителите й се убеждават, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаря едно и също: “Никой не може да ме излекува, освен Трифон”. Тия думи отдават на душевното й страдание и ги отминават без внимание. Но когато няма вече какво да правят, императорът нарежда да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
Св. Трифон тогава е 17-годишен. Довеждат го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дава изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, е очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните става толкова явно, че вече го смятат за таен християнин. Той обдарява богато Трифона и с благодарност го изпраща у дома му. Но сърцето на юношата е чуждо за богатството, затова той раздава из пътя си всичко на нуждаещите се.
Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Народният празник Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите.
В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула – диалог, между скрития Трифон и друг, който го търси. Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета – плашат ги с брадви и ги наричат: “Ако не раждаш – ще те посека”. В Неврокопско изкопават дупка в средата на лозето и в нея закопават светената вода – да не бие град.
Имен ден празнуват: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо.
