Ирина Давидова е възпитаник на Софийската математическа гимназия. Педагог, начален учител в 122 “Николай Лилиев” в София, учител по английски език. Магистър е по “Теория и управление на образованието”. За първи път е кандидат-депутат от ГЕРБ. Пред какви предизвикателства е изправено образованието в края на поредната учебна година, какви са дефицитите на децата и какви поуки трябва да си извадим от онлайн обучението, вижте отговорите:
– Г-жо Давидова, вие сте учител с дългогодишен опит. Как си обяснявате драстичния спад на успеха на учениците след 4 клас? Ножицата между началния етап и последващите прогимназиални години е голяма.
– По официални данни средната оценка на НВО за 4 клас е Много добър (5), което означава, че въпреки дистанционното обучение, децата са усвоили учебния материал. Преходът от начална към прогимназиална училищна степен е предизвикателство – учебното съдържание се променя, става по-сложно, изпълнено е с повече абстрактни понятия, изисква повече умение за разсъждение; домашните работи и уроците са по-обемни. Тази промяна, съчетана с необходимостта на децата в пубертета да демонстрират добър външен вид, да създават приятелства, да бъдат популярни и да печелят одобрението на другите (изключително важна за тяхното емоционално и социално развитие), води до понижаване на успеха и съответно до ниска мотивация. По-ниските оценки се дължат на различни фактори. Една от причините е необходимостта от време за адаптация, друга причина може да бъде пропускът на знания от предишни години. Опознаването на учениците от учителите, на техните силни и слаби страни, също е фактор, влияещ на успеха в училище. Това отнема време и усилия както от страна на учителите, така и от страна на учениците. Понижението на успеха не означава, че детето няма капацитет да се справи с учебния материал, а е нормална част от адаптационния процес.
– Какво е решението според вас? Трябва ли да отпадне част от материала, за да се затвърдят основни образователни изисквания, с които учениците се сблъскват от 4 клас нагоре при почти всички предмети?
– Според мен решението е комплексно. Не съм привърженик на отпадането на учебен материал от учебните програми – все пак в развиващото се с бясна скорост информационно общество децата трябва да бъдат добре подготвени, прекаленото опростяване на учебниците не е решение. Мотивацията и квалификацията на учителите е от голямо значение.
– Особено голям е проблемът с математиката, защо?
– Изучаването на математика в училище няма за цел да направи всички ученици математици, а да им даде основни знания, умения, кометентности. Пропускът на учебен материал по този предмет по време на учебната година се отразява пагубно на резултатите на финала. Според мен трябва да се наблегне на базовата педагогическата подготовка на учителите по математика в университетите – повече теоретични и практически часове относно методите и техниките за преподаване според конкретната възраст на учениците.
– Вашето мнение за онлай обучението? Задълбочи ли то още повече дефицитите при учениците?
– На всички ни е ясно, че онлайн обучението не може да бъде заместител на присъственото обучение. Всеки учител, обаче, ще потвърди, че в извънредната епидемиологична обстановка, онлайн обучението изигра своята положителна роля – децата поддържаха контакт с учителите и съучениците си, научиха се да се справят с електронните устройства, поддържаха нивото на знания.
– Преподавател сте на деца от 1 до 4 клас. Идват ли достатъчно подготвени от детската градина и какви са вашите наблюдения за последните 10 години?
– Учител съм в училище в центъра на София. По мои наблюдения като цяло децата идват добре подготвени от детските градини. Естествено е да има разлика в нивото на знания и умения на децата, т.к. всяко от тях има своята индивидуалност.
– Според проучване на УНИЦЕФ агресия има при почти 40% от децата в училище. Винаги ли проблемът се корени в семейството или влияе и това, че малките са прекалено натоварени откъм учебен материал и не могат да се справят със стреса?
– Не бих казала, че проблемът винаги се корени в семейството. Много са факторите, които пораждат агресия у учениците. Агресията поражда агресия. Съприкосновението на децата с агресия под каквато и да е форма ги прави уязвими и податливи към проява на агресия. Агресията присъства навсякъде около нас – в семействата, в медиите, в обществото, дори нездравословното съревнование в училище е агресия. Да, децата са натоварени с учебен материал, но едни от тях се справят с лекота, а други – изпитват затруднения. Отново стигаме до ключовата роля на учителя – прилагането на индивидуален подход в работата би спестило излишните емоционални и психични сътресения и би било предпазня мярка, профилактика на агресията.
– През последните няколко години на изпитите след 7 клас има много двойки. Защо според вас? Не се ли справят децата с материала, стресирани ли са, напрежението и натискът от родителите също не е малък?
– Според мен от изключително голямо значение е семейната среда в това отношение. Когато образованието е ценност за родителите, то се превръща и в ценност за децата. Битовите условия на живот също влияят на образователните резултати. Управлението на училищата, квалификацията и мотивирането на педагогическите специалисти, качеството на образователните ресурси , финансирането на материална база, учебни пособия – нито един проблем в образованието не може да бъде разглеждан отделно от всички фактори, които го обуславят. Очевидно, след като двойките са много, са налице условия, които са предпоставка за ниски резултати, т.е. да, има ученици, които не се справят. Да, децата са стресирани, особено тези, които усещат, че не могат да се справят с количеството и ритъма на преподаване на новия учебен материал. Амбициите на родителите също допринасят за стреса и тревогите на децата – да се опитваш да бъдеш математик, когато повече от всичко искаш да си художник…омаломощава…
– Какви са децата днес?
– Децата на третото хилядолетия са различни, т.к. средата в която растат и се развиват е различна. Днешните деца живеят в изключително динамична среда, в която ценните умения са не способността да изпълняваш чужди инструкции, да възпроизвеждаш готови модели и структури, а уменията да мислиш творчески, критично, да оценяваш противоречива информация, да влизаш във взаимодействие с околните, да идентифицираш и разрешаваш проблеми без да вредиш на себе си и на околните. Децата днес са изключително активни, което е следствие от интензивното им развитие в дигиталния свят. Поради това, че са израстнали с информационните технологии, днешните деца мислят, търсят информация и учат по различен начин в сравнение с предходните поколения ученици, могат да се справят с много задачи наведнъж, имат кратък обхват на внимание, нуждаят се от бързи отговори, умеят да се концентрират върху мултимедийно съдържание. Ето защо това ново поколение се нуждае не само от по-високо образование, но и от включване в нови форми на педагогическо взаимодействие и използване на нови методики за работа.
– А какъв трябва да е съвременният учител?
– На първо място – адаптивен. Той трябва да може да се приспособява към промените, да усвоява непрекъснато променящи се програми, планове, инструменти. Учителят трябва да се самоактуализира постоянно, да учи през целия си живот, да бъде наясно с новите тенденции в образованието и технологиите, да знае как да актуализира уроците си, за да звучат съвременно.
