За разлика от предходните години на бурно възстановяване от ковид- , 2023 г. се характеризира с охлаждане на икономическия растеж, като един от факторите за това е забавянето в износа. През 2023 г. общите приходи от износ на нефинансовите предприятия у нас са приблизително 138 млрд. лв. – с около 7,4 млрд. по-малко спрямо предходната година. Заради глобалната инфлация и шоковете на международните енергийните и земеделски пазари обаче 2022 г. е по-скоро изключение с исторически рекордните стойности на износа на стоки. Свиването в приходите от износ не е само всеобщо, но и по и повсеместно – ако през 2022 г. в почти всички общини приходите на предприятията от износ растяха, то през 2023 г. картината е далеч по-нееднозначна. Темата коментира Теодор Недев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
В номинално изражение общините с най-високи приходи от износ са големите областни центрове като столицата е убедително пред всички останали региони. Приходите от износ в нея възлизат на 60,6 млрд. лв. (44% от общото за страната), докато Бургас и Пловдив се нареждат на следващите позиции с едва 6,5 и 6,4 млрд. лв. След тях са общините Варна (3,9 млрд. лв.), Русе (3,75 млрд. лв.) и Марица (2,5 млрд. лв.). От другата страна на разпределението стоят десетина общини с приходи между 100 млн. и 1 млрд. лв., както и 58 общини, за които данните са конфиденциални. В общо 18 общини приходите от износ надхвърлят 1 млрд. лв., което е леко понижение от миналогодишните 21.
За да се анализира значението на износа за местната икономика, се обръща поглед и към приходите от износ на човек от населението. Най-високи са стойностите на този индикатор в общини, центрове на преработващата промишленост – Девня (средно 187 хил. лв./човек), Божурище (104 хил. лв./човек), Марица (80 хил. лв./човек) и Раковски (52 хил. лв./човек). Въпреки голямото си население точно след тях се нарежда столицата с приходи от износ от 47 хил. лв./човек. Общо за икономиката приходите на нефинансовите предприятия от износ са средно 21 хил. лв. на човек, като само в 19 общини стойността на показателя е по-висока.
Друг индикатор, с който можем да оценим експортната насоченост на дадена община, е делът на приходите от износ спрямо общите приходи на нефинансовите предприятия. През 2023 г., както обикновено, челните места са заети от малки общини, специализирали в преработващата промишленост, в които няколко ключови предприятия работят за износ на външни пазари. По-конкретно това са Ботевград (69,6%), Летница (64,3%), Петрич (64,1%) и Марица (60,7%). Общо в икономиката приходите от износ са 28% от всички проходи от продажби на нефинансовите предприятия, като в 47 общини този дял е по-висок.
И макар през 2023 г. лидерите в износа да не са изненада, годината бележи повсеместно свиване в приходите от експортна дейност из цялата страна – пречупване от тенденцията в последното десетилетие.
В 105 общини приходите от износ намаляват, докато само в 82 те нарастват. За сравнение, през 2022 г., броят на общините бележещи спад е eдва 38, а тези с ръст – цели 156. Най-много растат приходите от износ в общините Вълчи дол (1052%), Гулянци (364%), Сливница (194%) и Провадия (190%), като голямата волатилност може да се обясни с факта, че това са малки общини с неголям брой фирми-износители.
Общо за страната свиването в приходите от износ е около 5,1% (спрямо ръст от 40% за 2022 г.), като в 84 общини спадът е по-значителен от това. Основната част от всеобщото свиване се дължи най-вече на големия брой общини, при които приходите от износ намаляват, а не просто на динамики сред големите износители. Например, в столицата свиването е едва 1,9%, докато в други челни общини с високи приходи от износ дори има ръст – в Бургас с цели 87,4% (до голяма степен заради рафинерията на територията на общината), а в Пловдив с по-скромните 1,9%. От друга страна, трябва да се спомене че други общини на челни позиции претърпяват голям спад – например във Варна приходите от износ падат с 5,1% спрямо 2022 г., а в Русе – с цели 19%.
