Диамантът от златната ера на Холивуд, дамата с виолетовия поглед, покорила света; първата, получила хонорар над милион долара… На този ден през 1932 г. в предградие на Лондон се ражда вечната звезда на киното Елизабет Тейлър. Животът й е бурен, белязан от много болка, проблеми, влюбвания и десетки покорени върхове.
Посещава уроци по балет от 3-годишна, а първият си филм снима едва на 9. Паралелно учи в престижното училище Byron House по методиката на Мария Монтесори. По-късно се мести със семейството си в Америка, където бързо откриват таланта и обаянието й на екран.
Участията й в престижни продукция я превръщат в звезда на класическото холивудско кино през 50-те години. Въпреки че е една от най-добре платените в MGM, Тейлър желае да сложи край на кариерата си. Не одобрява контрола на студиото и не харесва много от филмите, в които играе. В края на 50-те обаче играе в две филмови адаптации на пиесите на Тенеси Уилямс “Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958 г.) и “Внезапно, миналото лято” (1959 г.). Печели “Златен глобус” за най-добра актриса за последната. Продължава кариерата си успешно през 60-те години на миналия век и остава известна обществена личност до края на живота си.
През 1963 г. става първата актриса, която минава границата за хонорар от един милион долара за ролята си в „Клеопатра“, където на снимачната площадка среща и бъдещия си съпруг Ричард Бъртън. Любовта им е вдъхновение за цялата гилдия и киноманите по света.
Тейлър е получавала два пъти „Оскар“ за най-добра женска роля и се нарежда на 7-мо място сред 100-те най-добри актриси за всички времена в класацията на Американския филмов институт. Удостоена е и с Орден на Британската империя.
В края на 2010 г. Елизабет Тейлър дава едно от последните си интервюта за сп. Us Weekly. В него е помолена да спомене накратко няколко неща, които би искала хората да знаят за нея. Тя го прави по очарователен, хаотичен и непретенциозен начин, както вероятно би го направило всяко обикновено момиче. Умира няколко месеца след това интервю.
Ето част от откровенията й в него:
Преди да правя филми, имах щанд за лимонада в Южнa Калифорния.
Еврейското ми име е Елизабет Рейчъл.
Не съм излизала на срещи с момчета, докато не станах на 16 години.
Имам твърде къси крака.
Филмът, с който се гордея най-много, е “Кой се страхува от Вирджиния Улф”.
Никога не съм посрещала ден без парфюм.
Първият ми спомен е от болка.
Ето още мисли и откровения от звездата с магнетични виолетови очи:
Успехът е най-добрият дезодорант. Той премахва всички предишни миризми.
Знам, че съм красива, макар краката ми да са леко късички, стъпалата големички, а бедрата широчки. Освен това, имам няколко брадички, и изобщо съм доста пълна. Може да си дебел и все пак да притежаваш сексапил. Всичко зависи от това, каква се чувстваш.
С времето започваш да съжаляваш за всички извършени от теб грехове, и за някои, които още не си извършила.
Какво искате от мен? Да спя сама ли?
Сипи си питие, сложи си червило и се стегни!
Едни от най-добрите ми партньори на екрана са били кучета и коне.
Винаги съм признавала, че във всичко, което правя съм водена от своите емоции.
Проблемът с хората, които нямат никакви пороци е, че можеш да си напълно сигурен, че те имат някои доста досадни добродетели.
Всичко ме изнервя, с изключение на правенето на филми.
