Русе стана първият областен град в България със стратегия за превенция и борба с насилието над деца. Документът е уникален по рода си и защото е с изцяло практическа насоченост. По време на представянето му участва и областният управител Драгомир Драганов, който бе категоричен, че трябва адекватни действия за справяне с този проблем и най-вече лична активност от всеки в обществото.
„Когато говорим за насилие над деца, ние не говорим за абстрактни статистики, а за съдби. Превенцията на насилието над деца не е мисия на отделни институции или единични хора – това е обща отговорност. За да защитим децата, трябва да започнем от най-важното – да ги слушаме, да ги учим да говорят, да казват „не“, да разпознават опасността и да знаят, че винаги ще бъдат чути и подкрепени. Трябва да дадем сила на техните гласове и увереност в тяхната стойност. Не по-малко важно е да подкрепим и възрастните – да им дадем знания и умения да реагират навреме. Насилието често се корени в неразбиране, в липса на умения за справяне, в затворени модели на поведение“, посочи Драганов.
Стратегията е разработена в рамките на проект „Нова перспектива“, изпълняван от началото на годината от Клуб „Отворено общество“ – Русе в партньорство с Областната администрация в крайдунавския град, Ателие за креативни идеи – Русе и Асоциацията на християнските младежки села в Германия (CJD). Инициативата се финансира от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Документът е дело основно на бившия областен управител и виден общественик Йордан Борисов, който предлага създаването на координационен механизъм по проблема, ръководен от Областната администрация.
„Ние ежедневно се срещаме с истории, които не бива да съществуват – истории за страх, за уязвимост, за нарушени граници и прекършени детски мечти. И точно затова сме тук: защото вярваме, че превенцията на насилието над деца не е просто наша мисия, а общ дълг към бъдещето на обществото ни. Всеки ден виждаме колко важно е да създаваме среда, в която децата се чувстват в безопасност – в дома, в училище, на улицата, в дигиталния свят. Превенцията започва със знание, но продължава с отношение и готовност да разпознаваме предупредителните сигнали, да слушаме внимателно, да реагираме смело и отговорно“, посочи председателят на Управителния съвет на Клуб „Отворено общество“ – Русе Даниела Янева.
Целта на стратегията е да помогне за преодоляване на предизвикателствата, които пречат за успешна превенция, интервенция и подкрепа на децата. Тези предизвикателства са свързани с недостатъчна информираност на родителите за правата на децата и механизмите за помощ, липса на системни данни, недостатъчна подготовка на професионалисти (учители, социални работници, медицински лица) за работа при случаи на насилие и ниско доверие към институциите.
В крайна сметка стратегията трябва да информира и създаде чувствителност на обществото в борбата срещу насилието над деца и нетърпимост към всички форми на насилие над деца. Документите ще съдейства за трайно посредничество между родители – училище – общество при работа с децата и превенция срещу насилието. Общество, държавни и местни структури, неправителствен сектор, училище, родители, учители – всички те трябва да се обединят за безопасна детска среда.
Стратегията предвижда провеждане на ежегодни информационни кампании в училища и детски градини; създаване и разпространение на брошури, видеа, публикации в социални мрежи за превенция на насилието; организиране на „Училище за родители“ и курсове за позитивно възпитание; разработване на целеви програми за уязвими групи (деца от малцинства, деца с увреждания, в риск); разработване на училищни програми „Безопасна среда“; въвеждане на „ученически посланици“ и клубове за равнопоставеност; обучения за разпознаване на насилие за учители и персонал, както и редица други мерки.
Също така за установените случаи на насилие се предвижда разкриване и поддържане на кризисни центрове за деца-жертви на насилие; осигуряване на спешна медицинска и психологическа помощ на пострадали деца; предоставяне на социални услуги в дневни центрове и приемна грижа; създаване на специализирани програми за рехабилитация и ресоциализация; осигуряване на правна помощ за деца-жертви и техните семейства; обучения на професионалисти за работа с жертви на травма; създаване на защитени пространства в училища за деца в криза, както и психологическо консултиране.
Не по-малко внимание ще бъде отделено на използването на изкуство и култура за ангажиране на обществеността, като театър, филми и изложби.
