Янка Трачук е родена без слух, но както сама казва – може да „чува“, четейки по устните. Тя развива гласа си и се научава да говори – лично постижение, зад което стоят неимоверните усилия на самата нея, на майка ѝ и на различни специалисти. Янка завършва „Архитектура“ и „Пространствен дизайн“. В момента е на финален етап от следването си в магистърски програми „Психология на развитието” и „Лингвистика на жестов език”. Успешно интегрирана като малка, Янка активно подкрепя хора, които не чуват не само като преводач, но и в разбиране на правата им, намиране на реализация, адаптиране и обучение. Янка е родена в Пловдив, израства и живее в София. Омъжена е за своята ученическа любов, има две чуващи деца. Тя успешно развива бранд за подаръчни кутии и помага в бизнеса за мебели по поръчка на своя съпруг. Новелата „Вътрешен вик“ е дебютната творба на авторката, базирана на действителни събития.
Какво ви провокира и вдъхнови да създадете „Вътрешен вик“?
Преживяванията, които често остават скрити зад усмивката. Исках да дам глас на онзи вътрешен вик, който много хора носят в себе си – вика на болката, но и на надеждата, че можем да преодолеем трудностите по един или друг начин.
Как се променихте след създаването на книгата?
Докато събирах различни истории и ги вплитах в една, осъзнах колко много битки се водят в тишина и колко често съдим, без да знаем през какво преминава човекът срещу нас. Тази книга ме направи по-съпричастна, по-търпелива и по-внимателна към вътрешния свят на другите.
Главната героиня Нина е с увреден слух и преминава през ситуации, свързани с неразбиране, пренебрегване… Това ли означава да си различен?
Много често неразбирането и пренебрегването карат хората да се чувстват различни. Истината е обаче, че всеки човек носи своята уникалност и своите битки. Историята на Нина ни напомня, че различията не бива да ни разделят, а да ни учат на повече човечност и съпричастност. Нейната история показва също, че силата на човека не се определя от ограниченията му, а от начина, по който ги преодолява.
Откъде според вас извира онази сила на човек, която му помага в болката да продължи напред?
Според мен тази сила извира от надеждата – когато човек е наранен, неразбран или изправен пред трудности, в него остава поне малка искра, която му казва да не се отказва. Понякога тази сила идва от любовта на близките, понякога от мечтите или пък понякога просто от желанието да докажеш на себе си, че можеш да продължиш… Вярвам, че всеки човек носи в себе си повече сила, отколкото предполага и често я открива именно в най-трудните моменти.
Какво е основното послание към читателите ви?
Никой не бива да бъде определян от своите различия или ограничения. Всеки човек води битки, които другите не виждат и затова е важно да бъдем по-съпричастни, по-толерантни и по-добри един към друг. Чрез историята на Нина исках да покажа, че истинската сила не е в това никога да не падаш, а в това да намираш смелост да се изправяш отново и отново.
