При вирусни заболявания, като ковид и сезонния грип, антибактериалната терапия няма никаква полза. Това заяви пред БНР пулмологът д-р Александър Симидчиев, който е и депутат от ДБ
“Когато нещо не върши работа, то носи риск. Прилагайки антибиотици тогава, когато няма нужда от тях, ние се излагаме само на рисковете от лечението. Проблемът е в това, че е нужна промяна на нагласата при колегите, които за всеси случай, за да им е спокойно, предписват антибиотици. По този начин ние се лишаваме от възможността антибиотиците да действат при следваща вълна. Масово заради ковид се изписваха антибиотици. Понякого по 2 или 3. Това не беше ненужно. Без да е необходимо микробиома беше изложен на действието им. Много е вероятно догодина те да имат по – слаба ефективност и когато наистина се наложи да бъдат приложени при някоя сериозна бактериална инфекция, може да не работят така, както би трябвало”.
Във Франция например Азитромицините са толкова широко използани, че 60% от хората вече са резистентни. Подобно нещо ще се случи и у нас, прогнозира Симидчиев.
“70% от заразените с ковид в България са лекувани с антибиотици, като едва при 10% би могло да има някакво основание за това. Прави се само, ако има бактерии, които са се насложили след вирусната инфекция. При повечето пациенти приемът на антибиотици предизвиква оплаквания в чревния тракт, дизбактериоза и гъбички. Проблемът не е само с отделния индивид, а че когато наистина има бактериална инфекция в общността, те няма да действат”.
Трябва да има антибиотична стратегия и не всеки да може да изписва всичко, смята Симидчиев.
“Надявам се тя да бъде въведена скоро у нас. Понякога се дават по 2 – 3 антибиотика, някои от които са несъвместими по механизъм на действие. Това е нещо, което не трябва да се случва. Трябва да има строги правила”
Резистентността на антибиотиците е причина за смъртта на хиляди хора всяка година.
“Ние имаме един ограничен кръг от антибиотици, които постепенно започват дза се изчерпват, защото бактериите се адаптират към тях. Като медицински специалисти трябва да имаме куража да не излагаме пациентите излишно на влиянието им”.
