Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” проведе изследване, в което взеха участие 2890 педагогически специалисти и експерти. Те настояват за ясни отговорности и глоби за родители при нарушение на училищния правилник. За целта предлагат да има задължителен договор между родител и образователна институция по отношение на училищния правилник със съответните финансови и административни санкции – включително и в Наказателния кодекс, за майки и татковци.
От Синдиката искат въвеждането на оценка “Дисциплина” в четири степени, която да влияе на формирането на бал при кандидатстване, а партниращите родители да се поощряват. Образователните експерти са убедени, че е нужно да се намали тежестта на броя ученици като компонент за формиране на бюджета на училищата.
86,7% от запитаните са на мнение, че процедурата за налагане на санкции трябва да бъда олекотена. Това недвусмислено показва, че на практика този инструмент за подкрепа не работи.
Ето някои от конкретните мнения:
„Уведомява се родител и се налага санкция. Защо се правят глупави групи за подкрепа. Това е обречен механизъм или популизъм.“;
„Заповедите да не могат да се обжалват. Да не се изисква доклад за обща подкрепа.“;
„Процедурата е достатъчно усложнена, но е и безсмислена, защото последствията не са реални. Ако налагането на санкции води до финансови отговорности за родителите или дори до отнемане на правата върху детето, това би било различно!“;
„Смятам, че всеки ученик, който се държи неуважително към съучениците и учителите си, трябва да подлежи на наказание и никой учител не трябва да се притеснява да наложи такова, щом това е необходимо.“;
„Трябва да се санкционират с тежки наказания още в началния етап всички нарушения на дисциплината.“;
„Не трябва да има никакви ограничения във времето за санкция. Примерно : 30 дни преди края на учебните занятия не се налагат наказания.“;
69,2% от респондентите казват: “Не налагам санкции на ученици, защото процедурата е бавна и мудна”.
63,5% от запитаните смятат че: “Нямаме практика да налагаме санкции, защото процедурата е тежка и безсмислена”?
57,5% пък твърдят, че: „Директорът не разрешава налагане на санкции заради делегирания бюджет и отлив на ученици“?
А само 28,8% смятат: “Не се притеснявам да инициирам процедурата по налагане на санкции на ученик”?
И поне 53,5% твърдят: “В нашето училище нямаме практика за налагане на санкции, защото ефектът е нулев”?
По въпроса: „Кой, според Вас, е основният елемент, който затруднява налагането на санкции“?, участниците, са имали повече от една възможност и са степенували:
– Неуважителното, понякога скандално, отношение от някои родители – 71,2%;
– Страх от пропуски в процедурата – 45,8%;
– Комуникацията с родителите – 31.2%;
-Неразбирането на процедурата от педагогическите специалисти – 25.6%;
– Липсата на педагогически съветник/психолог в училището – 19%.
На въпроса: „Смятате ли, че ангажираността на родителите ще се повиши при сключване на договор между образователната институция и родителя за спазване на училищния правилник, като това да носи юридическа и съдебна отговорност“?, 85,2% са убедени, че това ще се случи, 8% нямат мнение и 6,8% не виждат смисъл в такъв договор.
Респондентите са определили „Съдебната практиката в България някои родители да съдят училището заради наложени наказания или ниски оценки е порочна“, като безрезервно „порочна“ – 89,7%.
Все пак 2,2% са отбелязали, че „Това е хубаво и възпитателно“ за учители и директори!“
И накрая – 93,2% от участниците в анкетата смятат, че „Наредбата за приобщаващото образование трябва да бъде променена или отменена“.
