Признавам, тази война ме събори психически. Трудно успявам да се концентрирам, да работя, да функционирам… Това споделя световноизвестният български аниматор Теодор Ушев. Препечатваме цялата му позиция:
“Радикализирах се. Отначало бях съпричастен към невъзможността на обикновените руски хора да променят тоталитарната система. Подобно много хора по света си казвах – “Путин не е Русия”. Пусках си музиката на Гребеншчиков, ДДТ, Стравински, Рахманинов, четях си любимите Сорокин и Ерофеев (и двамата). И си казвах – бе ще се осъзнаят бързо ;Няма как, няма как да си слушал тази музика, да си чел такива текстове и да искаш да убиваш, да разрушаваш…
Уви, лъгал съм се. Шевчук и Гребеншчиков все така страдат и се извиняват. Приятелите ми, аниматори, 450 човека, които подписаха писмото против войната, са уволнени от университетите, арестувани, бягат от Русия. Мъчно ми е за тях, съчувствам им.
Но в сравнение с убитите дечица, избитите семейства, разбитите съдби, хората, които в отчаяние излизат да търсят парче хляб извън убежищата, и биват разстрелвани…
Не, вече не ми е жал за руснаците, за дисидентите. Те са живи.
Украинските деца не са.
Признавам, не мога да понасям вече руска реч. Не мога да понасям приказки против войната. Най-големите сатрапи вече са представяни като миротворци…
“Миру-мир” звучи в ушите ми като “иди нах*й”.
Даряваме, грижим се, правим плакати, концерти… Днес ще повикаме, ще попротестираме пак. Ще отнесем пак псувните на тези, снишените, с преклонената главица, “реалистите – националисти”…
А в същото време едни хора, озверели от войната, изпратени да убиват на чужда територия от един плъх, изверг, морално джудже, ще разстрелят поредните деца, поредните майки, които се опитват да се спасят от бомбите, глада.
И не ми говорете за това, къде бяхме когато…Афганистан, Сирия, Либия, Йемен…
Бяхме на същото място, и правехме същото. Дарявахме, доброволствахме, правехме плакати, протестирахме…Това можем, това правим. Ние сме едни привилегировани лигльовци, лицемери…
Едни и същи хора се вайкахме, че Европа трябва да приеме емигранти от Сирия, Афганистан, от Африка, хора, които бягаха от същия този сатрап и неговите марионетки (защото навсякъде ставаше дума за поддържани от Русия диктатори, които тормозеха и избиваха собствените си народи).
Много добре помня, как сегашните Путинисти, които мразят украинските бежанци днес, тогава говореха как мюсюлманите-бежанци щели да изнасилват жените ни, да крадат децата ни.
Наратива на циниците и нихилистите не се променя.
На тях винаги някой друг им е виновен.
Винаги някой друг им пречи.
Та – днес ще попротестираме пак.
Нихилистите са прави – за какво са тези оръжия, бюджети за отбрана, ако Европа се страхува да спре един психопат?
Ако за толкова десетилетия руснаците не успяха да прегърнат идеите на Волтер, Юго, демокрацията, човеколюбието, за какво са им били всички тези велики писатели, режисьори, музиканти?
Кой в Русия е чел “Война и мир” на Толстой, след като неговите правнуци избиват деца, братя? За какво се напъваме да издаваме книги, да правим филми, музика, след като в началото на един век, в който щяхме да създаваме и да сме щастливи, точно тук, в сърцето на цивилизацията, под Одата на радостта, заравяме в общи гробове деца, които още не са се научили да пишат.
За какво ни е този живот, ако не можем да спрем един-единствен психопат и психясалите му сънародници?”, пита Ушев.
