Тодоровден е!
В първата събота на Великия пост Църквата чества паметта на Свети великомъченик Теодор Тирон – един от най-почитаните български светци войни. Денят се нарича Тодорова събота.
В народния календар празникът е известен и като “Конски Великден”.
Според българските вярвания на този ден Свети Тодор обхожда на своя кон пролетното поле, за да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято.
Обичаи
Младите булки омесват обредни хлябове, които носят имената “конче” или “копито” и са в такива форми. След това всички питки се раздават на съседи и близки, за да бъдат здрави конете през цялата година. Вари се и жито, което се благославя в църквата. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва “остриган като магаре през март”. Девойките мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.
Кушии
Кушиите са в основата на празника днес. Още от ранни зори мъжете се подготвят за голямото надбягване с коне. Стават по изгрев слънце, сресват и кичат с писклюли, мъниста и цветя най-хубавите си коне. Малко по-късно започва надпреварата. Цялото село се събира, за да наблюдава гонитбата и победителят – най-бързият ездач. Наградата е торба хубав зоб и венец, който момите са изплели. Накрая всички конниците правят почетна обиколка в селото, съпроводена с благословия от стопаните. По традиция първенецът дава почерпка в своя дом. Както му е редът, празникът завършва с българско хоро.
Честит имен ден на Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея!
