Разходите за ток на общините са скочили с над 225% спрямо 2021 г., а получените компенсации покриват около 42% от увеличението. Това показват данните от проучване на Националното сдружение на общините към края на март. Разходите за газ са нараснали с над 260% спрямо същия период на миналата година. Общините и общинските услуги, включително социалните, са категоризирани като бизнес потребители. “А как ще преодолеем числата след септември, в отоплителния сезон?”, пита Донка Михайлова, кмет на Троян и зам.-председател на Управителния съвет на НСОРБ.
“Общините като цяло вложиха най-сериозни усилия в енергийната ефективност на сгради. В Троян успяхме да санираме почти всички публични сгради, в много големи градове беше подменен автобусният парк. Но само това не е достатъчно. Трябва да имаме нов стратегически поглед към темата. Крайно време е финансовият капацитет на общините да позволява стратегическо планиране на кризата. В Норвегия, например, местните власти имат право да произвеждат ток, голяма част от европейските общини имат право да управляват доставките на електроенергия”, даде за пример Михайлова.
Смяна на крушки с една вишка и един човек в Смядово
Иванка Петрова, кмет на Смядово, сподели реализирането на плана за енергийна ефективност в малката община, където хората се отопляват само на твърдо гориво. “Стъпка по стъпка, лев по лев, програма по програма успяхме да обновим повече от половината многофамилен сграден фонд и всички обществени сгради. С 60 хил. лв. обновихме уличното осветление. Сменихме крушките с една вишка и един човек. Преди лампите светеха по няколко часа и през няколко стълба, сега общината е осветена цяла нощ при по-ниски цени за електроенергия”, разказа тя.
Кметът е категоричен, че сдруженията на собствениците в многофамилни сгради в Смядово ще бъдат сред първите, които ще кандидатстват по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Още през декември е проведено събрание с всички управители на сдружения, неполучили досега финансиране за саниране, общината наела адвокат, за да прегледа документацията им, а Общинският съвет подкрепил предложението за авансово подпомагане за извършване на техническо обследване на сградите.
“При реализиране на проектите се сблъскахме с много законодателни “дупки” и имахме сериозна нужда от юридическа подкрепа. Законите и наредбите не са адекватни на европейските”, коментира заместник-кметът на община Бургас Весна Балтина.
Уникална инсталация в Бургас
Тя даде пример с проекта на Бургас за първата по рода си в страната анаеробна инсталация за преработка на разделно събрани биоразградими отпадъци. От получения при разграждането им метан се произвежда електричество и топлинна енергия. Общината е съгласувала проекта повече от година и половина. В наредбите за пожарна безопасност няма такава инсталация и тя била приравнена, по думите на госпожа Балтина “към нещо като Нефтохим”. Общината има идея да отдава тази ел. енергия, но в България няма практика на енергийни кооперативи, защото тяхното съществуване не е законово урегулирано.
Кметът на Габрово Таня Христова предложи идеята за разработване на динамична платформа за споделяне на добрите практики на общините.
Генчо Керезов, заместник-кмет на Столична община, разказа за опита на общината, която е може би първата в региона, която извърши таксономичен анализ, който да насочи бъдещите инвестиции към целите на Европа за климата и енергията.
Умна детска градина
Общината работи усилено за създаване на максимално много успешни иновационни проекти в рамките на програмата си “Пясъчник за иновации”. Един от тях е първата умна детска градина, в която не просто се произвежда “зелена” енергия от соларни панели, а се прави и дистанционен енергиен мониторинг. Добавени са и сензори за мониторинг на въздуха в сградата – в занималните на децата електронна птичка отчита повишеното ниво на въглероден диоксид и фините прахови частици, и алармира кога трябва де се проветри.
София и Габрово са сред първите 100 европейски града, избрани да участват в мисията по програма “Хоризонт Европа” за постигане на климатично неутрални и интелигентни градове до 2030 г.
Източници на финансиране
Основен източник за финансиране на енергийно ефективни мерки в общините в непосредствена перспектива са проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Общото опасение обаче е от неоправданото закъснение, което ще постави под риск изпълнението на заложените дейности.
Най-значителни са проблемите по проекта за енергийно обновяване на жилищния сграден фонд. От една страна се игнорира общинският капацитет в тази сфера и администрирането се предоставя на неизвестни структури. От друга страна, не е ясно доколко собствениците биха рискували да инвестират за техническо обследване, паспорт и енергийно обследване, без да имат гаранции, че ще бъдат включени в програмата.
По-малките общини – в риск
Заложените по проекта за обновяване на нежилищния сграден фонд критерии поставят под въпрос пълноценното включване на по-малките общини.
Представителите на общините Русе и Ловеч – Златомира Стефанова и Петър Деков, систематизират нуждите на двете общини за реализиране на плановете им – индексация на контрактуваните проекти, възстановяване на предварителния контрол по процедурите по ЗОП, възможност за коментиране на конкретни казуси с министерствата, повишаване на праговете по ЗОП, множество проверки от различни структури и неоснователни финансови корекции и др.
