Във време на все по-силна поляризация и политическо напрежение световното кино не остава безучастно. Това личи, както сред очакваните претенденти за наградите „Оскар”, така и и по селекцията на 38-ото издание на Киномания. Ето кои са филмите с особено силни позиции в тазгодишната програма на фестивала.
„Стадото”, с който се открива Киномания на 13 ноември в Зала 1 на НДК, носи ако не пряко политическо послание, то със сигурност такова, което засяга живота ни заедно. Филмът на Милко Лазаров се занимава със способността ни да приемем различието и с начините, по които нетърпимостта към другите може да се окаже пагубна за самата уж отбраняваща се общност. Немалко сцени, прекрасно заснети от оператора Калоян Божилов, макар и значително по-красиви от актуалната ситуация, плашещо напомнят за съвсем скорошни събития, разтърсили обществеността у нас.
Далеч по-откровено политически е „Слухове”, в който гледаме Кейт Бланшет на 16 ноември в Кино „Люмиер”. Режисьорите Гай Мадин, Евън Джонсън, Гейлън Джонсън ни срещат със седемте лидери на най-богатите демокрации в света. Вместо легитимност и сериозен дебат на екрана виждаме комичен прочит на провала на институциите и превръщането на политиката в тържество на некомпетентността.
Само ден по-късно, отново в Кино „Люмиер” се сблъскваме с провокативните Kneecap – ирландското хип-хоп трио, кръстено на жесток метод за улична саморазправа. Напористите рапъри Лиъм, Нишa и Джей Джей и тяхната енергична музика неочаквано се превръщат в символ на движението за граждански права, посветено на запазването на родния им език. Филмът за този музикално-политически феномен е именно ирландското предложение за „Оскар”.
Отличеният със Златна мечка от Берлинале „Дахомей”, излъчен от Сенегал да се състезава за наградите на Филмовата академия на САЩ, също се занимава с дълбоко политическата тема за артефактите, изнесени от териториите си на произход към колониалните метрополии. Филмът на Мати Диоп проследява дебата около 26-те съкровища на Кралство Дахомей, които са на път да напуснат Париж и да се върнат в родната си страна – днешната Република Бенин.
Италиано-белгийско-българската историческа продукция „Берлингуер. Голямата амбиция” пък ще „удвои” пространството на Зала 1 на 22 ноември. От една страна, защото тъкмо там ще се състои премиерната прожекция и среща с режисьора Андреа Сегре и българския екип на филма. От друга – публиката ще го види преобразено на екрана като Кремъл. Разказът за събитията от началото на 70-те години, белязали италианската политика, звучи особено знаково именно през ноември, така важният за най-новата история на България месец на „промените”.
В рамките на Киномания предстои да видим още една политическа драма, този път от Бразилия – Аinda Estou Aqui („Все още съм тук”) – който също ще се бори за чуждоезичния „Оскар”. Потресаващ портрет на човешката решителност срещу несправедливостта, базиран на мемоарите на критика на военната диктатура Рубенс Пайва, филмът носи внушението, че семейството и времето са най-сигурният лек за всяка болка.
„Момичето с иглата” пък е датското предложение за „Оскар”, което разказва за борбата за оцеляване на млада работничка в Копенхаген след Първата световна война. Вдъхновен от реални събития и режисиран от Магнус фон Хорн, филмът подхожда с емпатия към отритнатите жени и рисува внимателно историите им, които ги свързват съдбовно.
