София Филм Фест е верен на традицията да бъдат представяни българските филми пред възможно най-широка и разнолика аудитория. Новият игрален филм „Залог“ на майстора на разказа Светослав Овчаров е доказателство за непрестанния стремеж към истории, които подреждат важни елементи от пъзела на българската народопсихология. Премиерната му прожекция е в Зала 1 на НДК на 13 март 2025 година.
„Залог“ разчита на добре познати и обичани български актьори, на честно и увлекателно пресъздаване на факти от нашата история, чиито уроци са все още ненаучени от няколко поколения. „Залог“ покорява и с бурните чувства, които са способни да преведат силните личности през Възраждането и освободителните войни, за да участват в съграждането на новата, дълго мечтана България. Главните роли във филма са поверени на Захари Бахаров, Асен Блатечки, Деян Донков и румънската актриса Офелия Попии, в актьорския екип са още Иван Савов, Валентин Ганев, Малин Кръстев, Стефан Мавродиев, Гергана Плетньова. Оператор на филма е Веселин Христов, художник е Мира Каланова, художник по костюмите е Габриела Кърджилова, звукорежисьор е Валерия Попова. Продуцентските отговорности и монтажа са в ръцете на Светла Цоцоркова и Светослав Овчаров.
Ето какво споделя сценаристът и режисьор на „Залог“ Светослав Овчаров за пътя на филма към неговите зрители:
„Беше 1991 година. Киноцентърът беше затворен, държавата не отделяше никакви средства за култура. По това време ние често се срещахме със Зако Хеския, бяхме приятели. Малко е странно: той беше с трийсет и пет години по-възрастен, но си говорехме с часове – той за миналото, аз за бъдещето. Особеното беше, че в тези разговори Зако беше оптимист, а аз песимист. Веднъж Зако дойде вкъщи и ми каза: „Трябва да направиш игрален филм за Стамболов, Паница и Фердинанд!“. Аз се смях: как да се реализира игрален филм във време, когато в държавата нямаше пари за хляб. Зако настояваше. „Ще идвам всеки ден и ще седя на диванчето, докато не го напишеш!“ – каза Зако. Така и направи. Идваше всеки ден в осем, сядаше на дивана, докато написах сценария. „Е, пошегувах се, сигурно, когато стана на твоите години, Зако, ще направя този филм!“. Тази горчива шега се оказа истина. Днес аз съм на годините на Зако, когато водихме този разговор.
През 1986-та направих документалния филм „Коста Паница – черти из живота и времето му“, през 1990-та – „Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“, през 1994-та – „Фердинанд Български“. В следващите години издадох в съавторство с приятели три книги с научни изследвания, посветени на Стамболов, Княз Фердинанд и тяхното време. През всичкото това време току се сещах за „Залог“.
Можем да си помислим: защо се обръщаме към събития от преди 140 години? Няма ли важни и тревожни теми днес? Има, разбира се, но една от най-тревожните е, че век и половина по-късно България е все така полу-европейска, полу-азиатска страна. Все така „полу“. Геополитическите орбити, в които кръжи, са същите. Дефицитът на личности е същият. Посредствеността е същата.
Убеден съм, че разказването за хора, които пробиват с главите си мрачния небосклон, под който живеем, носи светлина. Вярвам, че това е необходимо на обществото ни. Ние трябва да познаваме себе си като народ. Загърбването на миналото ни лишава от бъдеще.
Героите във филма нямат имена. Те се казват Майора, Министър-председателя, Княза, Жената… „Залог“ е филм за любовта. Между двама мъже. И една жена. И България. За любовта, която е толкова силна, че може да се съизмери само със смъртта… Увлечени в своята страстност, двамата мъже не забелязват, че загърбват жената на живота си. Любовта им към България е тъй всепоглъщаща, че изяжда простичката човешка любов. И накрай, след всичките огнени чувства и действия остава… пепелище… Разказваме „Залог“ с любов към героите си, искахме филмът да бъде интимен, но без умиление.
Заснехме го по време на ковид, но във филма нито един човек от екипа не се разболя. Беше кучи студ, сняг до колене, вятър да ти отбрули ушите, но никой не се оплака: нито актьорите, нито кучетата, нито конете. То и в надписите си пише – няма пострадали животни.
След толкова години „Залог“ излиза на екран. Сигурен съм, че Зако ме гледа от небето и се подсмихва с хитрата си усмивчица. „Казах ли ти, че един ден ще го направиш?!“
