“Оставаме в готовност – код жълто, условно”, каза пред БНР Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), във връзка с отложените протести на бизнеса срещу високите цени на ток. От думите му стана ясно, че парламентарните групи, с които са се срещнали, са ги уверили, че ще подкрепят законодателни разпоредби, позволяващи министерството на енергетиката и Министерски съвет да направят програма за компенсиране на свръхвисоките цени. Станало е дума и за средносрочен механизъм, който да носи сигурност на инвеститорите и да сработва в такива ситуации. “А не, когато избухнат цените, да се бие тревога”, даде пример Велев.
Внесено е и предложение тези разпоредби да важат за цялата 2025 г., не само за трите месеца – до март, в които се простира действието на временния закон за приходите и разходите до приемането на закон за бюджета, подчерта той. Влизането в сила ще бъде от 1 януари.
“Цената в Швеция днес е 30 лева, у нас е близо 300 лв., а сме на един общ пазар. Очевидно имаме проблеми тук, в Югоизточна Европа, за които е добре правителството да търси и компенсиране на европейско равнище”, изтъкна Васил Велев. Той добави, че регулираната цена от 138 лв. на мегават час е за детски градини, училища, молитвени домове и читалища. “Тази програма се самофинансира, не ползва от бюджета средства”, уточни Велев.
“Това не просто не са помощи, а частични компенсации – частично възстановяване на надвзетото. Ако може да говорим за помощи – това е за бита, защото там цената е под цената на микса”, каза още той. “Небитовите потребители са над 600 000 и тук влизат не само производствени предприятия, но и социалната сфера, здравеопазването, културата, администрацията”, каза още Васил Велев. По думите му всички, които не са битови потребители, са засегнати от тези свръхвисоки цени.
“При всички случаи е добре бързо да се приеме закон за цялата година, защото съгласно този временен закон ще се извършват по-големи разходи, но за да се събират по-големи приходи, трябват промени, а не може да се внасят утежнения със задна дата”, коментира председателят на АИКБ.
“По тази траектория, по която се движим последните 2-3 години, със сигурност ще катастрофираме”, заяви Васил Велев относно опасенията за голям дефицит. “В Румъния следваха политики на раздути дефицити и социални разходи и сега са принудени да замразяват доходи – по-мек гръцки сценарий. За да не се случва това, трябва по-разумна бюджетна политика”, допълни той.
“Доходите са вдигнати изпреварващо инфлацията. Ако говорим за минималната заплата, тя е вдигната с 38% за две години, само за тази година с 15%”, коментира Велев. “Очакванията са за декември инфлацията да покрие изискванията”, посочи Велев относно критериите за еврозоната. “За да няма по-голяма инфлация от естествената, затова са и тези програми за компенсация на свръхвисоките цени”, каза Велев.
