Център “Пловдив-Марица-Раковски” се характеризира с висока степен на икономическо развитие, движено най-вече от силната преработваща промишленост в периферните общини и услугите в община Пловдив. През последното десетилетие в него се наблюдава най-бързия ръст на добавената стойност сред 16-те центъра в страната, сочат данните на Института за пазарна икономика. Безработицата е ниска в почти всички общини, а заетостта е сред най-високите в страната. Ръстът на заплатите е по-бавен. Демографската картина в центъра е относително благоприятна в сравнение с останалата част от страната.
Ниски образователни постижение
Постиженията на учениците обаче са ниски, а на места има видими проблеми с неграмотността.
Състав и трудова миграция
Икономическият център се състои от три ядра – общините Пловдив, Марица и Раковски, и широка периферия, в която попадат още 11 общини. Всички периферни общини са донори на работна сила на Пловдив, а в периферията на Раковски попада и община Брезово. Броят на хората, които пътуват всеки ден от периферията до град Пловдив за работа надхвърля 25 хил. Водещо място в това отношение заема Родопи, където 49% от заетите, или 6,6 хил. души, пътуват всеки ден до Пловдив, други 5,2 хил. идват от Марица, а 4,2 хил. души пътуват от Асеновград.
Значителен източник на работници за по-малките ядра пък е самата община Пловдив, като 3,2 хил. души пътуват всеки ден до община Марица, други 850 – до Раковски. Общините Хисаря и Първомай са много близо до присъединяване към периферията на Пловдив, а спрямо предишното издание на изследването (2017 г.) центърът се е разширил с общините Брацигово и Брезово.
Икономика и инвестиции
С произведена продукция от 20,1 млрд. лв., или 36,4 хил. лв. на човек от населението, през 2021 г. “Пловдив-Марица-Раковски” е вторият по мащаб икономически център в страната. Ръстът на добавената стойност в рамките на десетилетието е най-бързият сред 16-те центъра – 113%, най-вече в резултат на ускореното развитие на индустриалните райони. Добавената стойност е концентрирана в община Пловдив (74%), като значителен дял имат и Марица (8,1%), Асеновград (3,6%), Родопи (3,5%) и Раковски (3,3%). Водещ отрасъл е преработващата промишленост с 39% от добавената стойност, следвана от търговията (20%), здравеопазването (8%) и строителството (6,1%). Най-големият работодател в центъра е УМБАЛ “Свети Георги” с 2,7 хил. работници, следвана от “Либхер-Хаусгерете Марица” с над 2 хил. служители, КЦМ и транспортната ПИМК с по 1,5 хил. наети. Лидер по приходи за 2021 г. пък е “Табако трейд” с 930 млн. лв.
Размерът на преките чуждестранни инвестиции с натрупване през 2021 г. достига 1,89 млрд. евро, от които 75% са в Пловдив, 14% – в Марица, и 6,1% – в Раковски. Чуждите капитали са съсредоточени в индустрията (67%), операциите с недвижими имоти (14%) и търговията, транспорта и туризма (9,8%). Разходите за придобиване на ДМА през 2021 г. са с относително по-равномерно разпределение, като от общо 2,1 млрд. лв. 36% са в индустрията, 24% – в търговията, транспорта и туризма, 12% – в операциите с недвижими имоти, 9,9% – в строителството. И при този показател за инвестиционна активност лидер е община Пловдив с 68%, следвана от Марица с 8% и Раковски, Родопи и Асеновград с по 4,6%. Предприятията в центъра реализират вторите най-високи приходи от износ в страната – над 9 млрд. лв., или 16,7 хил. лв. на човек от населението. Производителността на труда достига 18,3 хил. лв. добавена стойност на един нает в нефинансовия сектор годишно, което е сравнително висока стойност.
Пазар на труда
През 2022 г. безработицата в център “Пловдив- Марица-Раковски” по данни на Агенцията по заетостта е 4%, но има значителни разлики между общините в състава му – от 2,5% в Пловдив и 3,1% в Марица до 11,3% в Брацигово и Кричим и 14,5% в Брезово. Местният пазар на труда е много динамичен, което се потвърждава от ниския дял на регистрираните над година в бюрата по труда от Агенцията по заетостта лица – той е относително висок единствено в Раковски (2,1% от населението на възраст 15-64 години) и Брезово (3,2%), докато в Пловдив е едва 0,06%. Делът на безработните сред населението на възраст 15-29 години достига 5,4% в Раковски и 5% в Брезово.
Според данните от преброяването през 2021 г. коефициентът на заетост е сред по-високите – 65,1%, като варира между 69,2% в Пловдив и 48,5% в Кричим. Общият брой на заетите е 229 хил. души, като от тях 144 хил. са в Пловдив, 22 хил. – в Асеновград, а 13 хил. – в Родопи. В рамките на последните 5 години заетостта в центъра се свива, като броят на наетите е намалял с 1,3% спрямо 2017 г. Структурата на заетостта следва близко тази на добавената стойност, като 38% от работещите са в преработващата промишленост, 19% – в търговията, по 6,9% – в транспорта и здравеопазването.
Ръстът на средната за центъра заплата от 2017 до 2021 г. е 49% и достига 1306 лв. брутно месечно, а на ниво община най-високите възнаграждения през 2021 г. са в Куклен (1549 лв. на месец) и Марица (1514 лв. на месец). Най-високите заплати в Пловдив са в бързо развиващия се ИКТ сектор (3262 лв. на месец), както и в здравеопазването (2335 лв. на месец), a в по-малките ядра по-високи възнаграждения предлага секторът на преработващата промишленост.
Човешки рисурс и работна сила
Между последните две преброявания на населението жителите на центъра са намалели с 6,3% до общо 552 хил. души, като по-малък спад регистрира единствено центърът около София. Делът на трудоспособното население е висок – 63,4%, съсредоточено в община Пловдив с 208 хил. души в тази възрастова група. Останалата част от предлагането на работна сила е основно в Асеновград – 36 хил. души в трудоспособна възраст, и още по 20 хил. в Родопи и Марица и 16 хил. в Раковски. Делът на възрастното население в центъра не е особено висок, като хората на 65 и повече години са 21,8%, а показателите за демографско заместване сочат към относително бавни процеси на застаряване. “Пловдив-Марица-Раковски” има втория най-висок механичен прираст в страната след център “Кърджали” 8,5% през 2022 г.
Важно е да се отбележи, че почти всички общини в състава му увеличават населението си в резултат на миграционните процеси; единствено Съединение и Куклен са с отрицателен механичен прираст (по -5%), но всички останали са с положителна нетна миграция, най-видима в Брацигово (19,6%) и Пловдив (12,2%). Естественият прираст е отрицателен (-6,7%), но е един от най-благоприятните сред 16-те икономически центъра на страната. Тук обаче има значителни разлики между отделните общини, като естественият прираст варира между -4,2% в Пловдив и -5% в Раковски до -22,4% в Калояново и -20,8% в Брезово.
Образователната структура на центъра е относително благоприятна, като през 2021 г. хората с висше и тези с основно и по-ниско образование сред населението на възраст 7 и повече години са с равен дял от 26,7%. Относително висок е обаче делът на неграмотните – 1,5% общо за центъра, но 6,5% в Перущица и 3,9% в Раковски. Нетипично за повечето големи градове, в Пловдив също е висок делът на неграмотните – 1,2%. Резултатите на учениците в центъра също са относително ниски – средният успех на зрелостния изпит по БЕЛ e “Среден” 3,48, което е третата най-ниска средна оценка в страната. По-добре се представят седмокласниците в центъра, но и техните резултати са далеч от тези в центровете около София и Варна.
