Майсторите часовникари във Велико Търново са на изчезване.
В областния град останалите такива са само двама, като те са пенсионери и годините започват да им тежат.
Иван Симеонов е часовникар вече 66 години и обяснява, че занаятът не е никак лесен. Изискват се точност, прецизност и много и разнообразни знания. Скоро в града няма да има кой да практикува професията, пише Borbabg.com.
„За поправката на часовници се изисква вещата ръка на майстор часовникар. Ако часовникът не работи, той е човекът, който е познава сложния механизъм и знае как да удължи живота му. През седемдесетте години тук с този занаят се занимавахме 27 – 28 души, днес сме само аз и още един колега. След някоя и друга година и нас няма да ни има”, разказва Иван Симеонов.
Той започва да се занимава с часовникарство през 1955 г., когато е едва на 17 години. Наследил е финия занаят от баща си. До 1966 г. работил на частно в сегашното си ателие, после държавата го задължила да има началник и да работи на норма. Така до 1992 г., когато се връща отново като частник в своето ателие, което е запазил през годините и нямал търпение отново да седне на стола си. „Младите нямат мерак, нямат любов към занаята. Не им е в кръвта, не им е интересно, нямат търпение, но не може всичко на мига да се случва. От толкова много години работя в това ателие, никой не е дошъл да каже, че иска да го науча на нещо, да му покажа. Сега всички искат да са юристи, банкери, счетоводители, никой не иска да е часовникар . Ще дойде време, когато ще има голям глад за хора като мен“, допълва още опитният майстор.
