Днес честваме Деня на народните будители! На 1-ви ноември България се прекланя пред книжовниците и просветителите, които са изградили и съхранили духовните ценности и националното ни самосъзнание.
Народните будители са българи като Паисий Хилендарски, Алеко Константинов, Иван Вазов, Васил Левски. Общото между тях е, че са се борили българите да са образовани и свободни и че повечето от тях са живели през 18 и 19 век. Наричаме този период Българското възраждане. Народни будители е имало и преди повече от 1000 години – Светите братя Кирил и Методий, цар Борис Първи и сина му цар Симеон Велики, които са живели през 9 и 10 век. По тяхно време страната ни приема християнството и е била в най-голям разцвет.
През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерски съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията.
Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.
Честит празник, българи!
