Навършват се 120 години от Илинденско-Преображенската епопея – връхната точка в борбата на българите от Македония и Одринско по пътя им към свобода. Традиционно българските общини организират чествания за отдаване почит към подвига на загиналите герои, като тази година част от събитията са включени в календара на Националната програма за отбелязване на 120-та годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.
На 29 юли (събота) община Гоце Делчев за поредна година проведе традиционния събор в село Попови ливади. Програмата започна със заупокойна молитва за загиналите в Илинденско-Преображенското въстание и молебен за здраве. Писателят и член кореспондент на БАН Иван Гранитски произнесе слово на паметника на Гоце Делчев, а след това бяха положени венци и цветя в знак на признателност и преклонение пред паметта на участниците във въстанието. Община Гоце Делчев бе подготвила богата музикална програма.
Със зрелищна възстановка „Илинденски камбани“ в кв. „Вароша“ в община Благоевград започнаха честванията по повод 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание на 30 юли (неделя). Благоевградчани имаха възможност да видят исторически прочит на бойните действия, да чуят гърмежите на пушките и да се докоснат до храбростта на загиналите в борбата за освобождение на Пиринска Македония.
„С днешната възстановка се опитахме да направим жива картина на историческите събития от 1903 година. Над 40 участници от Благоевград, Кюстендил, София, с. Мирково и Велинград се включиха в историческата реконструкция – спектакъл“, каза директорът на Регионалния исторически музей Кирил Алексиев. След възстановката с музей на открито бяха представени автентични оръжия и униформи. Историческата реконструкция спектакъл се организира от ВМРО БНД-Благоевград, НД „Традиция“-РК Благоевград, РИМ и община Благоевград.
Честванията на паметната дата в българската история продължиха на 1 август (вторник) от 21.00 часа, когато от паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“ тръгна факелно шествие и бдение, свързани с Илинденско-Преображенското въстание и борбите за независимост на Пиринска Македония. Деца, младежи и възрастни почетоха себеотрицанието, смелостта и саможертвата на борците за свобода, отдали живота си във въстанието, избухнало преди 120 години.
Шествието водеха членове на Регионалния клон на национално дружество „Традиция“, а млади момичета ги следваха с българското знаме в ръце. Деца и възрастни преминаха по централната част на Благоевград, като се спряха пред паметниците на Пейо Яворов и Тодор Александров, пред паметника на Македоно-одринското опълчение, бюст-паметниците на Ичко Бойчев и на Ильо Войвода, които почетоха с цветя. Шествието завърши пред паметника на Гоце Делчев в Благоевград. Факелното шествие е кулминацията на проявите, организирани от община Благоевград, културни институции в града и различни организации, свързани с отбелязване на събитието.
Непосредствено преди това от 17.30 часа в РИМ се откри изложба под надслов „За нея ние се боримъ, за нея ние мремъ“.
На 2 август в 09:00 часа, в двора на черквата “Въведение Богородично” бе заупокойната панихида в памет на загиналите. Час по-късно на площад “Македония” имаше ритуал по полагане на венци и цветя.
От 1 август в пешеходната зона до Старата часовникова кула в центъра на община Хасково е разположена, посветена на годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Граждани и гости могат да разгледат документални снимки и документи. Имената на македоно-одринските революционери от Хасково са изписани на едно от паната. Върху останалите са отпечатани фотографии на българските чети и воеводи. Всички те, обединени в изложбата „Хасково в спомените“, ще останат в центъра на града през август.
„За участието на хасковските воеводи и четници в това въстание трябва да се знае. Трябва да се помнят и нашите смели воеводи като Тане Николов и ролята им в организирането на въстанието“, каза при откриването на изложбата кметът Станислав Дечев. Той благодари на Георги Станков за инициативата и за отношението му към историческото минало на Хасково.
Община Кюстендил отбелязва паметната дата 2 август (сряда) с поднасяне на венци и поклонение пред паметника на Тодор Александров и мемориалната плоча с имената на загиналите от региона в борбите за освобождението на Македония в местността „Сенокос“. По-късно през деня е предвиден празничен концерт с участието на Ансамбъл “Гоце Делчев” – София.
С решение на Общинския съвет от 1997 година 2 август, Илинден по стар стил, е обявен за официален празник на Кюстендил. Причината е, че градът и неговите жители имат съществен принос за освободителните борби в Македония от края на 19-ти и началото на 20-ти век. През района преминава един от тайните канали за пренос на оръжие, материали и чети. В къщата на баба Дона Ковачева е явката на ръководителите на ВМРО. След разгрома на въстанието Кюстендил посреща стотици хиляди бежанци от опожарените градове и села в Македония.
На 2 август общоградско честване по повод 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание е обявено и в община Пловдив. Мястото на церемонията е паметникът на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония, загинали в национално-освободителните борби и войните за България (район „Южен“, до старите хали). В честването, включващо тържествено слово и полагане на венци и цветя ще участват военен духов оркестър, представително формирование от гарнизон – Пловдив – почетна рота и венценосци и комитет „Родолюбие“. Водещ ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив – Симеон Алексиев.
С възпоменателна церемония и панахида пред паметник „Илинденци“ в местност „Предел“ община Разлог също ще почете падналите герои в Илинденската епопея.
Националният възпоменателен събор в местността Петрова нива по повод 120 години от Илинденско-Преображенското въстание ще е на 19 август. Съборът ще се проведе под почетния патронаж на държавния глава Румен Радев, а организатори са община Малко Търново и Съюза на тракийските дружества в България. Предвидани са заупокойна молитва в памет на загиналите преображенци в храм-костница “Света Петка” в историческата местност, откриване на възпоменателното тържество пред паметник-мемориала и тържествената заря-проверка, след която ще започне празничен концерт на изпълнители от Странджа.
През 1903 г. в местността Петрова нива се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на ВМРО. На него се изработва планът за въстаническите действия в района. По традиция в местността се провежда Национален възпоменателен събор, който води началото си от 1926 г., когато наследниците на преображенци правят първия възпоменателен събор. И до днес, за да почетат паметта на предците си, участниците организират туристически поход до историческата местност – “По стъпките на преображенци“. През 1958 г. по инициатива на Тракийските дружества в България на поляната, където е проведен конгресът, е построен паметник в памет на загиналите герои. Зад паметника е вградена костница, където са преместени костите на войводата Георги Кондолов, който умира в едно от първите сражения. През 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена “Света Петка”. На Петрова нива има музейна експозиция, включваща снимки, оръжия и документи от освободителните борби на българите от Тракия и Македония.
Кулминация на честванията се поставят с тържествена заря-проверка пред паметника на Незнайния войн в София. Държавният глава Румен Радев и премиерът акад. Николай Денков ще участват в церемонията на 2 август от 21:00 часа. Президентът ще приеме почетния строй на Националната гвардейска част и ще отправи слово по време на церемонията. Като министър-председател на България, Николай Денков председателства Националния комитет за отбелязване на годишнината, създаден с решение на Министерския съвет. На тържествената проверка-заря ще присъства и вицепрезидентът Илияна Йотова.
На 2 август 1903 г. започва Илинденско-Преображенското въстание (20 юли по стар стил). Въстанието е за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя, съгласно Берлинския договор (13 юли 1878). Въстанието е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието.
В продължение на три месеца въстаниците успешно се сражават с многобройна османска редовна армия, но с високата цена на няколко хиляди цивилни жертви – жени, деца и старци. В близо 240 сражения около 25 000 въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места.
Илинденско-Преображенското въстание е най-масовото въстание на българите в Османската империя и един от най-драматичните и трагични моменти в българската история. Макар да няма политическия успех на Априлското въстание, то привлича общественото мнение в Европа към смазването на българския етнос в останалите поробени български земи в Османската империя след Берлинския диктат от 1878г.
