От родолюбие, патриотизъм, повод за гордост, до безумие, кичозност, грандомания… Какво ли не чухме за инициатива за 111-метровия пилон на Рожен, на който вече се вее българското знаме. Според организаторите това е “временно” съоръжение (преместваемо съоръжение). Според други не е така, защото е незаконно, според трети е направо ненужно. Имаше и много коментари, че патриотизмът не се доказва с помпозни паметници и рекорди, особено когато те са правени в Турция, както е в случая с пилона – знамето и металната конструкция са произведени там, защото предвид големината им няма български производител, който да ги изработи. Това коментира Калин Каменов пред Fakti.bg. Представяме мнението му едно към едно.
“Критиките не смутиха президента Румен Радев, който се яви лично на тържествената церемония. Макар в словото си да говореше за единение, Радев използва силни думи срещу хората, които не са съгласни с инициативата, като ги нарече нихилисти и безродници, катастрофирали “в своето безчестие да охулят и сломят тази инициатива”.
Монументът исполин е посветен на две годишнини – 111 г. от Освобождението на Родопите и 120 г. от Илинденско-Преображенското въстание. Толкова с фактите.
Защо пишем всичко това
В редакцията на ФАКТИ получихме интересен сигнал, че цялата местност – разбирай Роженските поляни, са исторически паметник на културата с категория от „местно значение“. Отне ни време, за да го проверим, но това се оказа факт. А това, от своя страна, вече буди доста въпроси как се строи – макар и временен обект, в местност, която е исторически паметник на културата. Не че е невъзможно, защото виждаме, че е възможно, но какъв статут приема нещо, което е построено в местност, която е исторически паметник на културата?
24 април 1974 година
Държавният съвет на Народна република България на основание чл. 84, ал. 1 и 93, точка 6 от Конституцията на Народна република България постановява да се обнародва в Държавен вестник Декларация на Народното събрание на Народна република България, приета от Шестото Народно събрание на десетата му сесия, второ заседание, състояло се на 24 април 1974 г.
Издаден в София на 25 април 1974 година и подпечатан с държавния печат.
Председател на Държавния съвет на Народна република България – Тодор Живков.
Секретар на Държавния съвет на Народна република България – М. Минчев.
Така започва брой №35 на Държавен вестник от 7 май 1974 година. Точно в този брой на стр. 7 четем: Комитет за култура и изкуство списък на историческите паметници в Смолянски окръг.
И под точка №32 е записано: „Историческа местност „Рожен“, с. Соколовци, на 1 км. Северно“, община Смолян, област Смолян“.
Та така въпросната историческа местност с подписа на Тодор Живков става исторически паметник на културата с категория „местно значение“.
Какво е паметник на културата
Паметник на културата, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) в България (отменен с влизането в сила на Закона за културното наследство от 2009 г.), е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост. След 2009 г. терминът е заместен с „културна ценност“.
Какво е „културна ценност“
Културна ценност е термин в българското законодателство, обозначаващ:
– нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност;
– нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания;
– фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Този тип културни ценности не подлежат на идентификация по законоустановения ред, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост.
Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.
Културните ценности са основните съставни единици на културното наследство.
Според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории:
– световно значение – вписаните в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО (7 броя на територията на България);
– национално значение – археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната (регистър на обектите в България);
– местно значение – свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;
– ансамблово значение – поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;
– за сведение – самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност – носители на информация за научната и културната област, към която се отнася;
След като обяснихме кое какво е, следва и въпросът: „След като пилонът на Рожен е изграден в местност, която е обявена за културно историческо наследство с „местно значение“, той става ли автоматично също културна ценност?“
Реално дали построяването на този обект е съгласувано по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство, както изисква статутът на територията на НКЦ-Рожен… Ако не е, това го прави незаконен.
По презумпция, инициаторите на инициативата от фондация „Наследство в бъдещето“ твърдят, че пилонът е преместваем обект? Само преместваем обект ли е, или вече е културно историческо наследство от преместваем тип?
