На 6 септември отбелязваме 140 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. След Освобождението Санстефанският договор обхваща почти всички земи, населени с българи, и превръщат младата държава, премахнала 5-вековното иго, в една от най-големите на Балканския полуостров с близо 180 000 км² площ.
Последвалият договор, подписан в Берлин, променя първоначалните представи на българите. Създава се автономно трибутарно Княжество България, включващо земите на север от Стара планина (до река Дунав) и Софийския санджак, и областта Източна Румелия, притежаваща административна автономия, която обаче се намира под властта на султана, а земите в Македония остават част от Османската империя. През следващите десетилетия основна цел на България е да обедини всички българи в една държава. Още от август 1878 г. в Пловдив, Велико Търново и други български градове възникват комитетите “Единство”, които си поставят за цел национално обединение противно на Берлинския договор.
Подготовката на Съединението е готова още през 1880 г. Но на този етап Русия успява да спре съединистите. Тя казва, че ще стане провал, ще загине България, и този процес спира. До Съединението се стига през 1885 г. след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
На 5 септември Захари Стоянов зове в прокламация: “Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!”
Въпреки че Русия и Западните сили не подкрепят Съединението, противно на всички очаквания, българите разбиват западните си съседи и то вече не може да бъде оспорено от нито една държава.
Къде и как България ще чества 140 години Съединение:
Пловдив – сърцето на Съединението и празник на града
На 6 септември Пловдив отбелязва не само 140 години от Съединението на България, но и своя официален празник. Причината е историческа – именно тук, през 1885 г., в сградата на днешния Регионален исторически музей – Зала „Съединение“, е обявено присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Затова Пловдив е символът на това събитие и традиционно се превръща в център на националните чествания.
На 6 септември празничната програма започва в 10:00 ч. с молебен в катедралния храм „Света Богородица“ и поднасяне на венци пред паметника на Гаврил Кръстевич, предаде Frognews. Той е генерал-губернатор на Източна Румелия, назначен от султана след Берлинския конгрес (1878). Българин по произход, образован в чужбина, юрист и държавник. На 6 септември 1885 г. войските на майор Данаил Николаев, заедно с четите на БТЦРК, установяват контрол над Пловдив. Кръстевич е свален от власт и арестуван, като по този начин се ликвидира управлението на Източна Румелия и се провъзгласява Съединението.
Въпреки че е свален, Кръстевич е запомнен като почтен човек, който не е оказал съпротива. Дори е казал на въстаниците: „Аз съм българин и не мога да действам против народа си“. Затова паметникът му в Пловдив е символ не само на властта, която рухва, но и на избора на един българин да не застане срещу волята на народа.
В 11:00 ч. ще има полагане на венци и цветя на паметната плоча на майор Райчо Николов (до пл. „Римски стадион“). В11:30 ч. – полагане на венци и цветя на паметника на Захари Стоянов в Градската градина.
В 19:00 ч. ще започне възстановка на събитията от 6 септември 1885 г. на площад „Централен“ от комитет „Родолюбие“. От 19:30 ч. Античният театър ще бъде сцена на юбилейния концерт на „Биг Бенд Пловдив“. Малко по-рано, в 19:45 ч., в Зала „Съединение“ на Регионалния исторически музей ще бъде открита изложбата „Съединението и неговите личности“.
В 20:30 часа на площад „Съединение“ пред едноименния паметник е кулминацията на празника, където започва тържествена проверка (заря) по повод 140-та годишнина от Съединението на България и Празника на град Пловдив с участието на представителни роти от гарнизон Пловдив.
Велико Търново – символ на държавността
Старата столица има особено значение в българската история, защото именно в Търново през 1879 г. е приета Търновската конституция, а Съединението е стъпка към реализирането на националния идеал, заложен в нея. Затова Велико Търново е сред градовете, които винаги тържествено отбелязват 6 септември.
Честванията включват спектакъла „Звук и светлина“ – с аудиовизуални ефекти върху крепостта „Царевец“, които символично свързват миналото и настоящето. Спектакълът ще започне в 20.30 ч.
Преди това в 10:30 ч. пред сградата на fбщината ще има издигане на националното знаме, слово на кмета Даниел Панов и литературна програма на ученици от ПМГ „Васил Друмев“. В 11:00 ч. пред паметника „Майка България“ ще има празничен благослов, военен ритуал с полагане на венци и марш на Почетния караул от НВУ „Васил Левски“, последван от концерт на ПФА „Искра“ и празнично хоро. В 11:30 ч. венци и цветя ще бъдат положени на паметника на генерал-майор Сава Муткуров, а в 12:00 ч. във всички църкви на Великотърновската митрополия и в АИР „Царевец“ ще прозвучи празничен камбанен звън.
На самия ден на Съединението военен ритуал и издигане на националния флаг подчертават връзката между държавността и армията, която е защитила акта от 1885 г.
Град Съединение – град, носещ името на делото
Няма как този празник да подмине град Съединение, който носи името си именно от историческия акт. През 1885 г. селището (тогава Голяма Конарe) се превръща в едно от огнищата на движението за Съединение. Там са създадени първите чети на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), които поемат към Пловдив и свалят властта на Гаврил Кръстевич.
В памет на тази роля градът е преименуван на Съединение и всяка година отбелязва датата със специални прояви. Честванията за 140 години от Съединението ще продължат шест дни – от 1 до 6 септември.
6 септември (събота)
9:30 ч. – старт на 49-ия международен мемориален маратон „Съединение“ (пл. „Съединение“)
20:00 ч. – народни хора с оркестър „Марица“ (пл. „Съединение“)
Свищов и Белене – Дунавът като артерия на националното обединение
Дунавските градове също имат своя символика. Свищов е сред ключовите места, отбелязващи Деня на Съединението, поради своята особена историческа връзка със свободата на България. Именно там през 1877 г. започва руското преминаване на Дунав, което става отправна точка за Освободителната война. Това събитие полага основите на националната свобода, а Съединението през 1885 г. е логичното й продължение.
Белене, град, разположен също на река Дунав, включва в честванията си събития, които свързват историческите промени с бъдещето.
Община Свищов и 55-ти Инженерен полк-Белене организират тържествено честване. Ритуалът ще се състои на 6 септември (събота) от 11:00 ч. на Паметника на Свободата в Свищов.
Белене официално е обявен за град през 1964 г., което през 2025 г. отбелязва своя 61-ви рожден ден. Празникът на общината се провежда традиционно в първия петък, събота и неделя на септември, като това съвпада с националния Ден на Съединението – 6 септември. Програмата е достъпна тук.
Старозагорските села – участие на малките места в голямата история
В община Стара Загора традиционно се включват села като Пряпорец, Остра могила, Християново, Малко Кадиево и Стрелец. Причината е, че районът на Стара Загора е изключително свързан с борбите за национално освобождение и с по-късните военни усилия след Съединението. Именно тук през 1885 г. българската армия дава тежки жертви в Сръбско-българската война, защитавайки акта на Съединението.
Община Стара Загора заедно с Втора Тунджанска механизирана бригада организират официален общоградски ритуал за преклонение, който ще се състои в 10:30 ч. на 6 септември 2025 г., но не в парк „Пети октомври“, защото на мястото текат ремонтни дейности. Церемонията ще се проведе в двор на Военно формирование 24 150, където се намира паметникът на загиналите във Сръбско-българската война. Достъпът е свободен за жителите и гости на града, а водещ ще бъде актьорът Ивелин Керанов.
На 6 септември празничната програма се разпростира и в селата Пряпорец, Остра могила, Християново, Малко Кадиево и Стрелец, които ще отбележат събитието с прояви на централните си площади. Началото е в 12:00 ч., следвано от събития в 17:00 ч., 18:00 ч. и 18:30 ч.
