Между Коледа и Нова година, в последния възможен момент, беше съобщено, че след по-малко от два месеца страната ще влезе, макар и само с единия крак, в Шенгенското пространство. “Въпреки голямата политическа значимост на това постижение обаче, премахването на граничния контрол по въздух и море не позволява реализирането на големите икономически позитиви, които би донесло пълното членство”, смята икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Най-общо, от март 2024 г. отпада контролът на въздушните и морските граници на България с останалите шенгенски държави. Споразумението обаче не включва никакъв формален срок за отпадането на проверките сухопътните граници – те подлежат на отделно обсъждане и договорки, което може да отнеме месеци, може да отнеме и години.
Нека се спрем първо на позитивите от промяната в граничния режим на страната. Най-голямо въздействие тя ще има върху пътуващите към ЕС и останалите шенгенски държави, тъй като спестява немалко време в проверки по границите. За първите девет месеца на изминалата година пътувалите до ЕС страни са били 4,3 млн. души, което означава, че за цялата 2023 г. броят им ще приближи 5 млн. – повече дори от предковидната 2019 г. “Дори и да допуснем, че половината от тях са пътували по въздух (а делът вероятно е по-висок), а проверките са коствали по 20 минути на пътуване (а това често е по-дълго) то, спестеното време би надхвърлило 800 хил. часа годишно”, изчислява Ганев.
Не са без значение и спестяванията, които ще реализира администрацията – българските международни летища ще могат да ползват по-малко митнически и административен персонал, който да обслужва шенгенските полети. “Доколкото няма пряко заявено намерение за съкращения на служители обаче няма как да оценим пряко ефекта”, обяснява специалистът.
Най-значимите промени остават за следващата крачка – отварянето на сухопътните граници. Причината за това е водещата роля на сухопътния транспорт за българския износ, при който засега няма да има промени. Оценките на различните изследвания много се различават, най-вече тъй като разглеждат различни държави, но пълноправното участие в шенгенското пространство се оценява на 1-3% повишение в търговията с останалите членове. “С други думи, заради все още непълното си включване България ще продължава да пропуска близо милиард лева износ, при това ако оценяваме въздействието върху търговията консервативно”, изчислява Петър Ганев.
Остават и по-високите транспортни разходи и несигурност на износителите в сравнение с пълноправните членове. Те ще продължават да плащат повече заради чакането на границите (според някои – стотици милиони левове). Без промяна остават и възможностите за реализация на пазара на труда в съседни държави на българите в граничните райони край Гърция и Румъния, които са и сред най-бавно развиващите се икономически части на страната, а защо не и обратните – гърци и румънци с подходящи умения да пътуват ежедневно до работни места в България.
Потенциал за положителен ефект има обаче по линия на международната репутация на страната. Половинчатото приемане в Шенген все пак представлява знак на доверие – макар и далеч не пълно – от страна на ЕС към България и способността й да поддържа работещо управление и институции. “Това е и сигнал към потенциалните инвеститори за стабилността и доверието в страната, които са от ключово значение при избора на инвестиционна дестинация. Разбира се, още по-ясен сигнал (както отчитат и кредитните агенции) би било членството в еврозоната, както и приемането в Шенген без условия”, смята Ганев.
На този етап успехът е най-вече политически – важните икономически ефекти ще дойдат впоследствие. Въпреки това въздушният Шенген е стъпка в консенсусната посока на развитие на страната към по-пълноценно участие в различните преплетени елементи на европейската интеграция, първа от няколко.
