Близо 1/4 от българите (това е около 1.3 млн. души) през последната година са отложили или въобще не са получили медицинска услуга или процедура, защото не могат да си я позволят финансово, пише Сега. Това е на практика около 1/4 от всички граждани на страната, става ясно от социологическо проучване на агенция “Тренд”, което е по поръчка на Българския лекарски съюз (БЛС), реализирано в периода между 3 и 10 февруари 2026 г. чрез ефективни интервюта с 1003 души над 18 г. Данните бяха представени вчера, на форума „Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения”, организиран от БЛС.
Според Димитър Ганев от “Тренд”, за 40% от хората разходите за здравеопазване са умерена тежест, а за 13% не са проблем. По 4% посочват, че нямат никакви разходи за здравеопазване и че не могат да преценят каква тежест за тях са тези разходи.
Налага се основен извод, че хората доплащат все повече, а пакетът от услуги, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) финансира, не отговаря на реалните нужди на пациентите (63%). Защото данните сочат, че през последната година всеки втори е доплащал за здравни услуги, като това не включва потребителската такса при личния лекар.
Почти половината анкетирани (47%) смятат, че НЗОК трябва да покрива и образни изследвания – ехография, мамография, ЯМР, скенер. А 37% са на мнение, че трябва да има повече профилактични прегледи и изследвания. По-надолу в класацията на предпочитанията за покриване от НЗОК са денталните услуги, скъпите терапии, лабораторните тестове и изследвания, едва 7% посочват психичното здраве.
Иначе българите имат най-голямо доверие на личния си лекар и на специалистите по отделни заболявания (общо около 80%). От институциите с най-ниско доверие са НЗОК (32%) и министерството на здравеопазването (31%) и застрахователите (4%). По рейтинг на доверие частните болници изпреварват държавните и общинските 12% срещу 11%.
Същевременно допълнителното здравно застраховане все още е непопулярно (76%), макар 56% от запитаните да признават, че разходите за лечение са сериозна тежест за домакинството им.
Доплащането е най-голямо при закупуването на лекарства (67%). Следват (с 57%) прегледите при личен лекар и при тесен специалист. Но пък доплащането за зъболекар е проблем за едва 4%. На този фон 45% определят като основен проблем на системата нерегламентираните плащания и корупционните практики.
И още една негативна тенденция: пациентите не контролират здравното си досие (87%), а 12% от тези, които го правят, са установили нарушения. 34% биха се възползвали от мобилно приложение за подаване на сигнали, други 33% биха ползвали онлайн платформа, 22% биха разчитали на електронна здравна карта.
