
След трудните години на прехода, когато повечето културни институции и киното бяха на заден план, 10 български филма доказаха, че родните режисьори все още имат амбицията да догонят професионализма и славата на доказаните имена в седмото изкуство. Представяме ви тези от тях, които си заслужава да се видят.
СТЪПКИ В ПЯСЪКА
Филмът на Ивайло Христов безспорно се нарежда сред любимите ленти на съвременното кино. Разказва за наболялата тема за хилядите напуснали родината млади хора. Той разплаква, разсмива и отвежда към философски размисли. През целия си живот главният герой в ролята на Иван Бърнев не успява да бъде с любимата си, защото бяга от абсурдите на тоталитарния режим в страната. Основният персонаж по никакъв начин не е “героичен”, а просто е типична фигура на прехода – имигрантът, който търси себе си и родината, дори и да е на хиляди километри от нея. Пресъздадената история е по действителен случай. След “Стъпки в пясъка” се появиха много прожекции, опитващи се да хванат горещата тема за отминалите преходни години след 89-та, но повечето нямаха оригинален почерк.

ЛОВ ЗА ДРЕБНИ ХИЩНИЦИ
Филмът пресъсдава болното общество, в което живеем, съдбата на тийнейджърите в обърканите времена, влюбването и чистотата на приятелството. Режиьорът е Цветодар Марков, а актьорският екип е млад и амбициозен – Силвия Петкова, Яна Титова, Бойко Кръстанов и Владимир Георгиев. Четиримата приятели искат да си съберат пари, за да отидат на море и с голяма изобретателност отвличат котката на богата възрастна дама, искат й откуп и накрая стягат багажа. Междувременно тече втора сюжетна линия, свързана с мафиотските среди, а двете истории се свързват по най-тежкия начин – в престрелка по грешка умира един от тийнейджърите Михаил. Сред персонажите във филма не липсват и някой от “старите кучета” на родното кино като Христо Шопов и Стефан Мавродиев.

СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ, А СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ
Това е най-мащабната българска продукция за последните 20 години, явявайки се копродукция на България, Германия, Унгария, Словения и с участието на Сърбия. Филмът, сниман в четири държави от международен творчески и технически екип, е получил подкрепата на 11 национални и паневропейски фонда. Режисьор и сценарист е Стефан Командарев, а в главните роли са Мики Манойлович, Карло Любек, Христо Мутафчиев, Ана Пападопулу.
“Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е историята на Алекс, който с помощта на харизматичния си дядо Бай Дан предприема пътешествие с тандем и табла в търсене на самия себе си. Безоблачното детство на Алекс в малък провинциален град е помрачено. Милицията изисква баща му да шпионира дядо му Бай Дан, местния цар на таблата. Семейството решава да емигрира на Запад. 25 години по-късно Алекс е в немска болница след тежка катастрофа, в която загиват родителите му. Остарелият Бай Дан заминава за Германия. Там започва да учи внука си на табла, измъква го от болницата и двамата тръгват на път. По време на това пътуване паметта на Алекс бавно се възвръща, а с нея и желанието му за живот.

ПИСМО ДО АМЕРИКА
“Писмо до Америка” не е филм за масовата публика, не се възприема лесно и няма за цел да забавлява зрителите. Посланието е дълбоко. Той разкрива топлината в човешките отношения и за стойността на корените, от които сме тръгнали. Главният герой иска да спаси най-добрия си приятел от тежка болест, като намери необичайно лекарство за болестта му – песента “Пуста младост”, която може да изпее само една възрастна жена от високопланинско родопско село. Сценарист и режисьор е Иглика Трифонова, а актьорският екип е силен – Филип Аврамов, Ана Пападопулу, Петър Антонов, Жоржета Николова, Мая Новоселска. Филмът печели голямата награда на фестивала “Златната ракла”.

ИЗТОЧНИ ПИЕСИ
Пънометражният дебют на режисьора Камен Калев е отличен на редица международни фестивали – филмовия фестивал в Токио, фестивала в Сараево и голямата на града на “Tokyo Sakura”, както и за най-добър режисьор. За първи път е преставен пред публика в Сараево. По-голямата част от актьорите във филма не са професионалисти, включително главната мъжка роля на дебютанта Христо Христов, който играе себе си във филма и който почива от свръхдоза към края на снимките. Историята е за за двама отчуждили се братя, Христо или “Ицо” (Христо Христов), борещ се с метадонова зависимост художник-дърворезбар, и Георги (Ованес Торосян), въвлечен в нацистка банда гимназист. Изгубили връзка помежду си, братята внезапно са изправени един срещу друг в конфликт с расови противоречия. В саундтрака на филма участват две песни на авангардната група Насекомикс – “Инжектирай ме с любов” и “Lady Song”[7], включена е и оригинална музика на френския композитор Жан-Пол Вал.

ШИВАЧКИ
И тук сюжетната линия се завърта около съдбата на уязвимата жена, застанала на кръстопът между материалното благополучие и собственото си достойнство. Режисьорът Людмил Тодоров избира талантливите красавици Александра Сърчаджиева, Елен Колева и Виолета Марковска, за да разкаже каква е съдбата на три момичета от дълбоката провинция, попаднали в агресивния свят в столицата. Момичета живеят в мизерна квартира, две от тях работят в месарница, а третата избира просто да си намери богат съпруг, който по ирония на съдбата след време става собственик на фирмата, в която работят старите и приятелки. “Шивачки” дава повод да се замислим за женското “приятелство” и празнотата, която остава в нас, като загубим близостта.

TILT
Филмът на Виктор Чучков разказва историята на четирима приятели в началото на 90-те години, които преследват мечтата си да отворят собствен бар. Полицията ги залавя да разпространяват нелегално порно филми и от този момент нататък съдбата на героите тръгва в различни посоки. Силен персонаж е полицаят, баща на главната героиня Георги Стайков, който е готов на всичко да я раздели с приятеля й и да я вкара в правилния път.
На фона на любовната история се разгръща сякаш между другото цяла панорама на близкото минало на Източна Европа – съдбата на икономическите емигранти, корупцията, престъпната кариера на бившите функционери, изгубените приятелства и несбъднатите или откраднатите мечти на всички онези, които са вярвали в по-добри времена. Тук е дебютът на Радина Карджилова и Явор Бахаров, участват още Ованес Торосиан и Филип Аврамов. Филмът спечели положителните отзиви на всички филмови критици в Европа.

LOVE.NET
Love.net разказва за връзките, които създаваме в интернет. В онлайн пространството, в което всеки зад екрана показва себе си, се объркват и преплитат човешките съдби. Режисьорът Илиян Джевелеков развива четири сюжетни линии. Жененият мъж Христо Шопов преоткрива любовта с жена си, мислейки я за друга, точно чрез чатове, с които тя разбира колко много са се отдалечили през годините на съвместния си живот. В другата история 14-годишно момиче се запознава с по-възрастен мъж, който скрива възрастта си. Диляна Попова и Захари Бахаров също попадат в любовен кръг, но с хепи енд. Във филма участва и Джон Лоутън, който играе музикант, а неговата половинка Диана Добрева е театрален режисьор. Заснети кадри от авторския спектакъл “Казанова” на Диана Добрева. Лентата печели три награди за сценарии, главна женска роля и режисьорски дебют на Фестивала на Българското игрално кино Златна роза.

МИЛА ОТ МАРС
Филмът излезе по кината през 2004 година по сценарий и режисьора на Зорница София. В главната роля е Весела Казакова, която утвърди мястото си в актьорските среди именно с това участие. Лентата разказва за живота на 16-годишната Мила, която бяга от опасен мъж, който я принуждава да проституира. Попада в далечно откъснато село, а хората там я посрещат като свое дете, дават и скромна къща и й помагат да започне нов живот. Скоро Мила разбира, че деветте самотни старци се препитават с отглеждане на марихуана и че в селото е нелегалната плантация на мъжа, от когото бяга. “Мила от Марс” спечели голямата награда “Златна роза” на 26-я Фестивал на българския филм.

ОПЕРАЦИЯ ШМЕТНИ КАПЕЛИ
Филмът е творение на любимия на всички Владислав Карамфилов (Влади Въргала), който стана известен преди две десетилетия, когато изигра ролята на хитър далавераджия от “Магурата”. За да осъществи своя проект, той влага лични средства. Първоначалното заглавие е „12.10″.
Встъпителните думи предполагат непретенциозност: “Този филм не е препоръчителен за лица, занимаващи се професионално с българско кино, дължат пари или такива, които разбират от политика и футбол. На останалите 6 човека пожелаваме приятно гледане!”. Разказва се за абсурдно престъпление, извършено от абсурден престъпник, е просто основата, върху която Влади Карамфилов наслагва смешните, тъжните, а понякога и доста страховити последствия от прехода, който се точи в последните 20 години. В цялата драматичност на “Операция Шменти капели” всъщност има много смях и екшън.










