На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд обявява с манифест Независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава, начело с коронования за цар Фердинанд. Високата порта (турската власт), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
Дълго време значимостта на това събитие от новата ни история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, окончателно заема своето място на световната карта след петвековно османско владичество.
Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се среща във Виена с император Франц-Йосиф, за да съгласуват действията си.
В същото време, българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда “известни” икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко Фердинанд е несигурен в обявяването на независимостта. Правителството обаче вече било решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар.
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта.
Преговорите започват веднага, а българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Турция иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г. В замяна на това Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й, а страната ни поема част от опростените на Турция репарации. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
