Първото българско знаме в бяло, зелено и червено, с цветове подредени в този ред, е флагът на Старозагорските въстаници от 1875 г. Година по-късно и Врачанският комитет избира за свое знаме трикольора в бяло,зелено червено.
Счита се обаче, че първообразът на трикольора в днешния му вид е дело на 14-годишната Стиляна Параскевова, дъщеря на Иван Параскевов, един от най-активните участници в “Добродетелната дружина”.Това знаме е влязло в историята под името “Браилското знаме”.
За изработването му Иван Параскевов доставил от Виена много скъпи материали. Трите цвята плат са от плътна коприна. Бродирано е със златна сърма и дребни естествени перли. Стилияна ушила бяло-зелено-червен флаг в Браила без никога да е виждала своето отечество, а баща й, който избягал от Ямбол в румънския център на българската революция, го предала на българските доброволци от Руско-турската освободителна война.
Въпреки че това знаме никога не се развява в бой, то е второто известно опълченско знаме след Самарското.
Браилското знаме било квадратно. Върху зеления цвят е извезан лъв с корона, а над главата му, върху белия цвят – надпис “БЪЛГАРИЯ”. Под лъва върху червения цвят е избродиран надпис: “С Божия воля и със силата славнаго рускаго царя напред”, а най-долу в края е извезано с дребни букви: “Стиляна Параскевова, Браила 1877 априлий”. Дръжката на знамето била доставена също от Виена. Тя има бронзов накрайник, който представлява православен кръст върху повален полумесец.
Проектът за знамето, което Стилияна ушила, бил на баща й Иван Параскевов. Обяснението за подредбата на цветовете по-късно той дал така: “Бялото ще бъде отгоре, защото бялото и България започват с буквата “б”. Горе бялото, горе България!”.
Днес това знаме се съхранява в Националния военноисторически музей.
