През 2015 г. линията на бедност общо за страната e 325.83 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 585.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната, съобщава Националният статистически институт (НСИ).
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.
Данните за 2015 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 28.4%, или с 6.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.9%, или с 20.9 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (53.3% за 2015 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.1 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1.5 процентни пункта до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 57.9%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 8 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2.1%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2015 г. в сравнение с 2014 г. се наблюдава при едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години – с 13.8 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.9%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (15.1%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 24.6 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29.5 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група – 67.2%, а най-нисък сред лицата от българската етническа група – 15.2%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49.9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (43.7%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група – 26.7%, при 20.8% работещи бедни от ромската етническа група и 18.9% сред българската етническа група.
