Оптимизмът на българите не изчезва, въпреки пандемията. Повече от половината – 53% вярват, че предстоящата 2021 г. ще e по-добра. Песимистите са само 16 на сто, а за 31% няма да има никакви по-големи промени. Това сочат резултатите от проучване на "Алфа рисърч" от 11 до 18.12 сред 1037 пълнолетни граждани.
Изследването засяга равносметката за 2020 г. и настройката за 2021 г., ваксината и икономическо възстановяване.
77% са "за" носенето на маски, едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, освен да контролира хората. Всеки втори пък е "за" ваксинация. 40 на сто предпочитат да изчакат и да вземат решение именно в зависимост от ефекта върху ваксинираните. Ако тези 40% бъдат убедени, те, заедно с 15-те на сто твърди привърженици на имунизацията, имат шанс да достигнат до около 55-60 на сто от населението.
Българите почти по равно са в двете крайни мнение дали пандемията от COVID-19 е естествено възникнала или изкуствено създадена, показват данните. Конспиративните нагласи обаче остават на заден план, когато става въпрос за личния живот и безопасност.
Особено неудовлетворени от 2020 г. са хората с по-ниски доходи и безработните. Анализаторите отбелязват, че е интересна и рязката промяна в равносметката на група, която по правило се характеризира с по-високи нива на оптимизъм – частните собственици. Тежестта на икономическите последици от ковид, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата около възстановяването на дейността, променя силно оптиката на техните оценки.
Равносметката в национален план е песимистична – за близо три четвърти годината е била по-лоша за България, а една пета не откриват особена промяна. Позитивните оценки са едва 3%, тоест два пъти по-малко спрямо тези в личен.
Макар и в по-малка степен, оптимистични са и очакванията за развитието на страната – 46 на сто са уверени, че 2021 г. ще е по-добра, 34 процента – същата и 20 на сто – по-лоша за България.
Най-позитивни и в личен, и в национален план са нагласите на високо образованите, икономически активни жители на големите градове. Именно тези социални групи се оформят като потенциален двигател на възстановяването след края на пандемията и при наличието на подходящи икономически и институционални предпоставки, коментират социолозите.
Близо две трети от българите твърдят, че досега нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали симптоми на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в семействата им, общо 13% или приблизително 670 000 души (предимно 31 – 50 годишни жители на големите градове) са преминали през коронавируса. Това е три пъти по-висок дял от официално потвърдените с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за предизвикателствата пред контрола върху разпространението на вируса в страната, посочват от "Алфа рисърч".
