58 са новите случаи на заразени с коронавирус у нас. От тях 22 са настанени в болница. Активните области са 7. "Общият брой на заразените – 1348, активните случаи са 1141", съобщи ген. Венцислав Мутафчийски на сутрешния брифинг от Оперативния щаб.
Първенството държи област Плевен с 23 случая, като 17 са контактни на работещи в Мизия. Шестима души са настанени в две болници.
В София са 19 случая, амбулаторните са 12, Кюстендил – 8, Велико Търново – 4, Пловдвив 2, Сливен и Пазарджик – по 1.
Има седем нови случая на деца – в Плевен 5 момчета на 6, 8 и 15 г. и едно момиче на годинка. В Пловдив едно момиче на 14 години. Децата са в леко състояние.
147 са случаите на медицинския персонал с девет нови случая. И този процент се стабилизира. Седем от тях са в „Пирогов“ – един лекар, пет медицински сестри и един санитар. Във ВМА положителна проба за COVID-19 е дала една медицинска сестра. В болница „Св. Иван Рилски“ също има един случай.
206 са излекуваните, което е 15,3%. Починали са 56 души. За деня един нов – мъж на 70 години от Бургас с онкологично заболяване. 301 са в болници, от които 41 са случаите в интензивно отделение.
По въпроса броя на тестовете направени у нас, ген. Мутафчийски уточни, че се очаква въвеждането на автоматична система, която да позволява проследяването на броя на тестовете за коронавирус, които се правят у нас.
Той коментира картата на заболяемостта като много различна в отделните области. "Всячески се опитваме да изчистим субективния момент като например ниска активност на местните здравни органи в издирване на евентуални случаи. Направихме справки за област Разград и Пловдив и очертахме препоръки на местното РЗИ да търси по-активно. "По думите му, където има т.нар. заспиване, се обръща изключително внимание местното РЗИ да бъдат по-активни и да не се пропуска нещо. Другият акцент на националния щаб са областите с много заразени – Видин, Кюстендил, Плевен, София. "Тук препоръките са за активно туширане на огнищата", заяви още Мутафчийски.
"Ако първоначално България се движеше в едно относително плато, след това имаше един почти незабележим пик в началото на април, последван от спад, от Цветница насам ясно се наблюдава ръст на заболелите", заяви той. "От епидемиологична гледна точка всяко струпване на хора води до усложняване на епидемиологичната обстановка, до повишаване на опасността. Когато се разхлабват мерки, трябва да се казва какви могат да бъдат последиците… Когато хората излязат в парковете, ще се влоши ситуацията", каза ген. Мутафчийски.
Той сравни ситуацията в България и Гърция. В нашата южна съседка, където имаше пълно затваряне – има 11 нови случая за денонощието. В Сърбия – отчете се повишаване на смъртността – и се въведе в следващите 4 дни да няма никакво излизане от вкъщи. В България, където има по-либерален режим на контактуване, има ръст.
Ген. Мутафчийски припомни проучване на "Харвард", което дава прогноза как ще се живее в бъдеще с коронавирус – има диаграма на живота изобщо – с пикове и със спадове на болестта. "Те казват, че най-вероятно ще се наложи да живеем по този начин, докато не се измисли ваксина или надеждно лекарство. Все пак животът не може да спре. Но трябва да се прецени на каква цена. И цената на всяко отхлабване на мерките ще доведе до увеличаване на заболеваемостта. Важното е да успеят да намерят воля правителствата да отидат пак на ограничения, докато спадне заболеваемостта… Основната идея е здравната система да може да понесе удара от увеличаване на бройката", заяви той.
"Главният фактор, който определя доколко да бъдат отпуснати мерките и докога да бъдат отпуснати, това е наличието на свободни легла в интензивните отделения и в отделенията за средно тежки към тежки случаи", добави началникът на Националния оперативен щаб.
Доцент д-р Ангел Кунчев даде пример със скандинавските страни. "В Норвегия и Финландия – по 200 починали, в Дания – 400, в Швеция – 2200 до тази сутрин. Какво повече да говорим. Всички знаем огромните разлики и знаменития шведски модел, който беше даван за пример на цяла Европа. А сега започва да се променя, както се промени в Англия. Пряката връзка между условията на живот, социалните контакти и заболеваемостта е повече от видима. Друг е въпросът, че винаги трябва да са пропорционални мерките, за да не направим така, че да унищожим цели отрасни в икономиката", каза той.
